Архитектурно наследство и граждански мобилизации

Темата за архитектурното наследство предизвиква все по-оживени дебати в България през изминалите няколко години. Към дискусията се присъединяват разнообразни гласове, които не рядко са далеч от утвърдения дискурс на професионалните кръгове. Тази спонтанна мобилизация около споделеното ни наследство е окуражаващ знак за припознаването му като ценност, която изисква колективна грижа. Успешните кампании обаче все още са спорадични, а диалогът между граждани и институции очаква своите добри посредници.

Гражданските инициативи адресират различни аспекти свързани с проблемите на опазването. Най-често дейността им е свързана с отделни монументи, малка част се занимава с архитектурата на специфични периоди, други провокират дискусии на границата между архитектурното и природното наследство, а четвърти днес са прераснали в организации, участващи активно в дебатите за градската среда, включително и на политическо ниво.

В дебатите за опазване днес присъстват две основни страни – граждани и институции, които би трябвало да си партнират и обменят опит, познания и ресурси. В българския контекст обаче, общуването им по-често представлява разгорещена конфронтация, а доста по-рядко диалог. Продуктивният обмен помежду им е не само желателен, но ключов за подобряването на средата, която всички ние обитаваме. Този процес далеч не се ограничава само с културните и естетически аспекти свързани с отделни сгради, а е част от един сериозен дебат за това как използваме съществуващото недвижимо наследство и как го остойностяваме. Защото към стойността му е необходимо да добавим и вложените в създаването му човешки труд, енергия, суровини и отпечатък върху околната среда.

В предаване ще представим четири граждански инициативи от Германия, които работят активно в сферата на опазването на недвижимото културно наследство. Тяхната дейност обхваща активизъм, посредничество между институции и граждани, образователна дейност, дигитални архиви, изследователска работа и други.

Инициативите са в основата на редица кампании за опазването на различни обекти, най-вече от следвоенния период, но са ангажирани и с фундаменталните проблеми на опазването, включително и на законодателно ниво. Сред тях са две дигитални платформи и две съвсем млади организации, основани от студенти.

Редно е да обясним и защо именно се спираме на немските практики. В Германия институциите по опазване и гражданските организации често си взаимодействат на различни нива и подпомагат взаимно работата си. Специалистите в сферата на опазването се реализират не само на държавно ниво, но честа са активисти, които служат като свързващи звена между институции и граждани. 

В днешния си вид, гражданските организации в Германия са свързани със събития датиращи от 70-те години на миналия век, когато различни общности се мобилизират в отговор на следвоенния строителен бум. Модернизацията на градовете променя по-драстично градската среда, дори и от самата война. Мотивите за мобилизациите тогава, не са ни чужди и днес – презастрояване, обезличаване на градовете, невъзможен трафик, замърсяване на въздуха, спекулации на пазара на недвижими имоти...

В разговорите ни с представителите на организациите се очертават няколко общи теми на загриженост. Това са опазването на следвоенното наследство, архитектурата и климатичните промени, законодателството и опазването.