Ларс Нордби предизвиква посетителите да се „обърнат към пърформанса“

От театралните практики на сценическия бой, през термина астротърфинг, през българския театрален учебник от 1983 година – „Основи на сценическия бой“ до пърформанса в галерията и взаимодействието в социалната среда, норвежкият визуален артист, Ларс Нордби някак преплита традициите на различните изкуства и социалната среда с последната си изложба в „Кредо Бонум“. Движещото се човешко тяло е в центъра на изложбата на Нордби в този контекст – живото тяло и фотографираното тяло, историческото тяло и съвременното тяло, тялото в защита и тялото, което учи и споделя, където границите между реалността и измислицата, истината и лъжите, изкуството и животът са размити.

В галерията, посетителите се срещат с експерт по самозащита, поканен като изпълнител на живо в пространството на галерията за цялото времетраене на изложба, вдъхновена от феномена „астротърфинг“. По своето значение астротърфинг от английски език означава „изкуствено поставяне на трева“. По дефиниция това е техника и начини на актьорите да представят и преформатират груби движения и демонстрации. Целта на астротърфинга е демонстрация на независима обществена реакция спрямо общественото положение посредством централизирано въздействие на поведението на множество разнообразни и географски разпределени групи хора, твърди Нордби:

„Тази изложба е базирана и на предишните ми, работя с емоционалната идентичност, театралността на деня, политическата идентичност, философските конструкции. Базирам изложбата на книгата, наречена „Основи на сценическия бой“, която е българска книга, която е писана в ранните години на 80-те и разглежда идеята за това как сценичният бой изглежда естествено, съдържа и снимки, които са не само изумителни и интересни, но и свързани с моя артистичен опит и концептуална рамка на работа. Няма директни коментари към българската социална ситуация днес, единствено е свързана с локацията в България и опита ми с българската книга. Обаче в прессъобщението, което написа Ясен Василев, той прави всъщност коментар с българската политическа сцена сега, който се преоткриват малко в моята гледна точка. Но за моята перспектива не съм се вдъхновил директно от политическата българска ситуация. Повече е по-скоро съвпадение на моята интерпретация и ситуацията в България днес в наболелите проблеми. 

Тази смесица между изкуствата е още от миналото, пърформансите влизат в галериите, импровизацията в театрите. Но това, което бих казал е, че също става все повече преоткриването през модерните технологии, както знаете дигиталната ера и информационните технологии са нещо, което продължава да се развива. Футуристичното бъдеще все повече ще се имплементира на артистичната сцена, но то е и дълбоко вкоренено в миналото. За моя кратък опит, който имам в България, бих казал, че изкуството се развива все повече. Но бих направила едно голямо разграничение между България и Норвегия, и това е разликата в изкуството – ние имаме поредица от примери за медийни публикации, платформи, критики за изкуство, повече начини, които информират и привличат публиката към изкуството, тук това липсва. Бих казал това със сигурност за Велико Търново, знам че има много инициативи в София и в много големи градове, но в по-малките сякаш липсва, и това е нещо, над което мисля, че трябва да се работи. Това не е само мое мнение, а и на колеги, с които контактувам. Дори сега в пандемията, можем да кажем, че има някакъв бум на проекти на различни творци, говорейки и за модерното изкуство, има и растеж и в столицата.“

Ларс Нордби в момента подготвя и изложба в Рим, свързана с основите на театъра и е в очакване на следващите си проекти в България.

Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство „Heerz Tooya“ във Велико Търново. Визуалният артист притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия. Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).

Снимки: Росина Пенчева, credobonum.bg