150-годишнината от първата премиера на операта „Аида“ от Верди трябваше да бъде увенчана с продукция на Парижката опера с Йонас Кауфман, Сондра Радвановски и Елина Гаранча (за първи път в ролята на Амнерис). Това трябваше да е и гвоздеят на сезон 2020/2021 година в Европа, според намеренията на новото ръководство на операта. Covid ситуацията обаче промени хода на събитията. Спектакъл имаше още през февруари, но без публика и без Гаранча. Спектакълът бе заснет за телевизионния канал Арте.
Въпреки всички обстоятелства продукцията впечатлява не само със звездите в каста, но и с режисурата – модерна и красива. Дело е на нашумялата холандка Лоте де Беер, която с Верди е в стихията си. За нея конфликтът в „Аида“ не е военен, а културен. Египет символизира колективния Запад, доминиращ през 19 век, а завладяната Етиопия – колонизирания свят. Заложниците Аида и Амонасро не са просто диваци-благородници без идентичност, а представители на древната култура, подчинена и систематично ограбвана от Запада в онази епоха. Именно затова и действието в операта се развива в музей в края на 19 век!
Няма слонове, няма фараони, нито пирамиди. Аида и Амонасро представляват двуизмерни персонажи чрез кукли-марионетки, подобни на живи каменни статуи в човешки ръст, движени майсторски от трима души. Постигнат е изключително интересен ефект на многопластовост на образа, както и особена пластичност на пространството – като своеобразен синкретизъм на различните изкуства. Сопраното Сондра Радвановски споделя, че това отделяне от героинята ѝ дава уникалната възможност да наблюдава Аида в движение и отстрани. Марионетката изразява емоциите на героинята в синхрон с артиста-певец.
„Чувствам се като разказвача, като трети персонаж, наблюдател“ – споделя Радвановски.
Режисьорката пък обяснява своето решение и със спецификата на ариите, в които героите сякаш разговарят със себе си. Куклите са дело на художничката от Зимбабве Вирджиния Чихота и английския дизайнер Марвин Милър, който ги изработва по рисунките на Чихота.

„В оперите на Верди съществува една изключителна сплав от силна вътрешна емоция, интимност, в същото време мащаб и политика. Интелектуалното и емоционалното преживяване вървят ръка за ръка по неповторим начин. Имаме сблъсък между самотата и дълбоката драма на главните герои с един външен свят на военен ентусиазъм. Това е общ звуков свят със своите различни нюанси, който трябва да звучи и да изглежда хомогенно. Така е и между Радамес и Аида, които също представляват два съвсем различни свята в едно...“ – обяснява Лоте де Беер.
За Йонас Кауфман ролята на Радамес е коронна. Сондра Радвановски е едно от водещите вердиеви сопрани в света днес. В ролята на Амонасро е известният френски баритон Людовик Тезие. Амнерис е руското сопрано Ксения Дудникова, която дебютира в Париж преди две години в ролята на Кармен. Върховният жрец е Дмитрий Белоселски, фараонът – Соломен Хауърд. Диригент на спектакъла е Микеле Мариоти.

В предаването на 27 ноември от 20 часа звучи и второто действие от операта „Парсифал“ с Йонас Кауфман, Елина Гаранча, Людовик Тезие и др. Записът е от април тази година от спектакъл на Виенската държавна опера.
През 2014 година младия актьор и певец Виктор Ибришимов завършва бакалавър "Класическо пеене" в Националната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа на доцент Велизара Караянкова. През 2015 е приет магистратура "Музикален театър" в Кралската музикална академия в Лондон. След завършването си през 2016, Виктор работи следващите три години в..
С три концерта именити музиканти почитат годишнината от раждането на Лудвиг ван Бетховен , като откриването е тази вечер в Малката базилика на Филипопол в Пловдив. Поредицата от концерти носи името "БЕТОВЕН ФЕСТ ПЛОВДИВ" и е част от културния календар на Община Пловдив , в партньорство с Академията за музикално и танцово изкуство, Института..
Гергана Костадинова ще представи новия си албум "Мечтания" в неделя, 23 ноември от 20.00 ч. в Sofia Live Club. Вратите отварят в 19.00 часа. Албумът включва 11 авторски композиции, вдъхновени от любовта, природата и българския фолклор. Водещото в албума са неравноделните размери, преплетени в джазови хармонии. започва да свири..
На 9 ноември 2025 г. от този свят си отиде една от обичаните български оперни прими, покорила световните театрални сцени от Европа до Северна и Южна Америка, с изключение на Австралия, както самата тя се шегуваше – Стефка Евстатиева. Носителка е на награди от няколко престижни певчески конкурси: от конкурса "Чайковски" в Москва (1974); от..
"Музикални контрасти" за пиано и флейта ще звучат от Мартина Табакова и Гергана Иванова в зала "България" на 25 ноември, вторник, от 19.00 часа. “Неслучайно сме нарекли програмата "Музикални контрасти", тъй като от емблематичното за романтичната музика произведение на Цезар Франк, което е емблематично и за цигулковия репертоар, а сега е направено в..