По традиция на 7 януари, на следващия ден след Богоявление по Григорианския календар, православната Църква отдава почит на Кръстителя на Сина Божии – св. Иоан Предтеча.
Всред народа този празник е известен като Ивановден. На границата между двата Завета св. Йоан Кръстител е последният най-велик Божи пророк. По думите и на Спасителя: "Няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя".
До 30-годишната си възраст Йоан Кръстител прекарва в пустинята като строг аскет. По Божие повеление, достигнал духовна зрялост, се появява край реката Йордан при Витавара и проповядва покайно кръщение, подготвяйки евреите за посрещане на очаквания Месия. Той е Божият избраник, отреден да им покаже с ръка Сина Божи и да Го кръсти в Йоpдановите води заpади гpеховете на падналото човечество.
България през 1968 г. преминава към Григорианския или както се нарича, поправен Юлиански календар, със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“. A иначе днес Руската, Сръбската, Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора празнуват Рождество Христово по Юлианския календар (наричан още „стар стил”). А Арменската църква празнува заедно Рождество Христово и Богоявление на 6 януари, което се е случвало в древната църква в първите векове на християнството, на който ден се е почитало и Поклонението на влъхвите.
В древността езическите народи са отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие, докато юдеите се отнасяли към раждането като начало и източник на скръб и страдание (Пс. 50:7, Иов 14:4).
За първите християни, подложени на системни гонения в Римската империя, за рожден ден се смята денят, в който някой мъченически загива, като наричат тези дни „родени за небето“.
Самият ден на Христовото рождество не им е известен и не е съществувало авторитетно предание за деня, в който Христос се е родил. Изглежда, че поне до 3 в. Църквата не е поставяла никакъв акцент върху празнуването му. Дори и след това различните църкви са го отбелязвали на различни дни. Първият опит да бъде внесена някаква яснота по въпроса прави св. Климент Александрийски през 3 век.
Едва през 4-5 в., под влияние на западните християни, Рождество Христово и Богоявление са разделени и започва празнуването им в различни дни – съответно на 25 декември и 6 януари. На Запад Рождество Христово като самостоятелен празник, празнуван на 25 декември, се обособява още в началото на 4 в.
Особено много за приемането на тази практика на Изток е спомогнал св. Йоан Златоуст. В своята проповед, произнесена за Богоявление през 387 г., той настоява върху факта, че на 6 януари Църквата празнува именно Кръщението Господне, а не Рождеството. Други от големите отци на Църквата, продължават да настояват, че на 6 януари празнуваме Рождество Христово.
През 5 в. имаме вече общоприета и регулирана разделна практика за празнуването на двата празника. Въпреки това обаче Рождественското и Богоявленското богослужения съхраняват много общи елементи като спомен от тяхното съвместно празнуване. Дори и строгият пост, предшестващ празника на Богоявление, според литургистите е остатък от периода на съвместно съществуване.
А днешният ден е пряко свързан с чествания вчера празник, известен с имената – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден.
Ивановден е сред празниците с най-много именици у нас.
Кюстендилското сдружение “Иване, Иване“ е единственото в страната, което обединява, носещите името Иван. Сдружението отбелязва празника си нетрадиционно, по стар стил на 20-и януари.
За дейността на сдружението разказва в “Нашият ден“ неговият председател Иван Андонов:
“Ивановците са толко много, че трудно биха могли да отбележат в един празник своя ден, затова дните от 7-и до 20-и януари отделяме внимание за почитане на празника.
Имаме традиция вече 15 г. на 20-и януари по стар стил да се събираме всички Ивановци от региона. Поканени са и всички наши приятели, които имат възможност да дойдат от Сърбия, Македония, имаме членове от Русия, Украйна, Беларус, за да отпразнуваме заедно този хубав празник.
Официалните ни регистрирани членове са 148, но много често идват хора, които не членуват на документи, но носят това име.“
Чуйте повече в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
