Вечер с изкуството на тенора Аврам Андреев

Роден е на 18 януари 1928 г. в Разлог. През 2021 година отпразнува своя 93-ти рожден ден в превъзходно здраве. През лятото се срещнахме в дома му в Пловдив – усмихнат, щастлив и готов да разказва невероятните си преживявания на сцената и извън нея. Един час отлетя, а историите се множаха.

Пред очите му и с неговото активно участие Пловдивската опера се превръща в един великолепен театър с богат и разнообразен репертоар – опери, оперети, мюзикъли. Обича всичките си роли – и централните и по-малките.

„Обичах по-малките роли. Режисьорите нямаха много време да се занимават с нас, а аз все се оглеждах в хората и търсех прототипа на моя герой“ – разказва той. Със смях си спомня за преживените срещи – „Нали си бях красавец все ме търсеха – от Плевен, когато създадоха опера, от Казанлък, Сливен, Русе, Велико Търново“. С него и покрай него преминава сценичният път на няколко поколения певци, много от които заминават за чужбина.

В звуковия файл чуйте какво споделя певецът за детството си и ученето в консерваторията.

Като ученик на Петър Райчев веднага след завършването започва работа в Пловдивската опера, където остава до края на кариерата си – над 40 години. Ето и разказът за тези срещи.

За всички години на сцената Аврам Андреев представя около шестдесет централни партии и петнадесет по-малки, като някои от тях изпълнява многократно. Сред тях са Моцартовите Балмонте, Тамино, Ферандо и Бастиен, граф Алмавива и Дон Рамиро на Росини, Неморино и Ернесто на Доницети, Надир на Бизе, Ленски на Чайковски, Шуйски и Юродливия на Мусоргски, Берендей и Моцарт на Римски-Корсаков. Приоритет за него са и българските заглавия, а сред тях се открояват „Луд Гидия“, „Мадам Сан-Жен“, „Юлска нощ“, „Милионерът“, „Рицарят“, „Златната ябълка“, „Мнимият болен“ – все произведения на Парашкев Хаджиев, както и „Имало едно време“ на Асен Карастоянов, „Откраднали консула“ на Иван Димов и др.

През цялата си кариера Аврам Андреев представя и великолепни оперетни образи – „Царицата на чардаша“ и „Графиня Марица“ на Калман, „Прилепът“ на Й. Щраус, „Хубавата Елена“ и „Орфей в ада“ на Офенбах, „Мамзел Нитуш“ на Ерве, „Веселата вдовица“ на Лехар. Той участва и в първите изпълнения в България на мюзикълите „Моята прекрасна лейди“ на Лоу и „Случка в Уст Сайд“ (Уестсайдска история) на Бърнстейн.