“Водещ е винаги икономическият интерес, като тук не можем да говорим за интерес на отделна страна, а по-скоро вече за наднационални интереси. Ако погледнете едно модерно образование като ЕС, то е изградено от глобални икономически интереси – основата на ЕС, общите цели и стратегия за развитие, те са заложени за първи път на т. нар. “кръгла маса на индустриалците“. Големите компании, които произвеждат и продават продукцията си, на тях вече националните граници им пречат. Те имат интерес границите да бъдат премахнати. Капитализмът се стреми да разруши националните граници, те винаги са пречка за неговото оцеляване. Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР доц. Григор Сарийски и допълни:
Носителите на новата култура са именно хората с парите. Ако погледнем критериите, с които се оценява модерното изкуство и култура, те винаги се оценяват в пари.
Русия прави неща, необясними за западния човек. Не може да разбере какъв е този дух, който ще накара руснака да се вдигне и да нападне друга страна, за да защити едно малцинство, което по някакъв начин се родее повече до неговия собствен народ. Нещо подобно става и в съседна Македония, но, както виждаме, България не се намеси. Позицията на европееца е доста по-пасивна.“
Европа
“Не е тайна, че голямата цел на Европа е да се федерализира, де се създаде една обща амалгама от европейци.
Една от големите цели на европейското финансиране, голяма част от проектите, по които се заделят еврофондове, те са насочени именно към претапянето на тези общности и към заличаването на културните и националните граници. Такава е например програмата “Еразъм+“. Именно това е ефектът – всички онези, които са преминали през тази програма, са с около 30-35% по-склонни да емигрират и да отидат да работят и учат някъде в чужбина, отколкото преди да преминат през тази програма.
Ако искате да запазите поне малко от съзнанието на децата си, трябва всяко от тях да живее в своего рода “Ноев ковчег“. Вие трябва да им преподавате история, да ги учите на култура, на естетика. Тук ролята на родителя е 100%.“
“Лайтмотивът в повечето коментари в настоящия конфликт в Украйна е, че се “бият славяни срещу славяни, християни срещу християни“. Ако имате конфликт между общности, които не са свързани в такава степен, това няма толкова да възбуди духовете, поне не на тази част на света.“
“Културното наследство, като част от социокултурния код на едно общество, е това, което го прави общество. Без изграждането на общ код обществата биха били невъзможни. Именно затова такъв конфликт се възприема почти като гражданска война, като две общества, които са с много сходни нагласи, буквално с общо историческо минало, и това е, което предизвиква такова огромно възмущение, основно в Европа.
Коренът на културата е в това, че тя възпитава и дава някакви ценности, може да ви ориентира и да изгради вашия морал, може да ви помогне изобщо да разберете вашето място на този свят. Модерната култура не прави това. Тя се превръща просто в декларация за идентичност.
Творецът престава да бъде онзи, който се опитва да създаде нещо качествено ново и да издигне обществото по някакъв начин. Той е този, който плахо се заявява в обществото и казва – "Аз съм творец". Това е причината вече да имаме коренно различно отношение към културата.
На първо място, онова, което изгражда Европа като такава, е протестантската трудова етика. Виждаме, че това нещо на практика още 60-те години по времето на студентските вълнения. Тогава, ако си спомним, основните лозунги бяха – “По-добре е да умреш от свръхдоза, отколкото от скука“. Схващането на онези, които направиха тогавашната културна революция във Франция, която после се разпространи в цяла Западна Европа, беше приблизително такова – “Ти си бачкатор, плащай си данъците, моята работа е единствено да се изявявам като носител на новото и да живея на помощи“. Това го видяхме с движението на хипитата и нарастването на безработицата и най-вече с отказа от участие на пазара на труда. В този смисъл Европа окончателно скъса с протестантската трудова етика.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
