Колко са хората, които бягат от войната в Украйна и търсят убежище в България? Какви ще бъдат техният статут и техните права в държавата? Какво предвижда Законът за убежищата и бежанците за украинските граждани, които бягат от войната и търсят убежище в България и други европейски страни?
Проф. Ирена Илиева, директор на Института за държавата и правото – БАН, член на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа, направи коментар в предаването "Законът и Темида".
Употребата на термина "бежанец"
"Ще започна с масовата употреба на термина "бежанец" за хората, които търсят международна или хуманитарна закрила. Тя е неправилна, колкото и да е популярна, защото има точно определение за "бежанец" в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. – "Това са лица, които в следствие на основателни опасения от преследване – по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения – са извън страната, на която са граждани и от страх не желаят да се завърнат там". Тези белези са изчерпателно изброени и "въоръжен конфликт, война, агресия" не са сред тях."
Хуманитарен статут
Всъщност тези хора попадат в един друг институт, уреден от нашия Закон за убежището и бежанците, и това е хуманитарната закрила или хуманитарния статут. Законът предвижда, че такъв статут се предоставя на чужденец, който може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства – като смъртно наказание, екзекуция, изтезание или други тежки заплахи срещу живота и личността му, вкл. безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Ние сме в един много тежък конфликт, който е позор за ХХI век в Украйна, и тези хора попадат в разпоредбите на този институт. В това отношение нашият закон е изключително прецизен.
Временна закрила
Третата възможност, аз приветствам правителството за неговото решение, е да се предостави на тези хора временна закрила. Това е следващият статус, който също е много важен и също е уреден от закона. Става дума за масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешки права или насилие в големи размери.
Директивата за временна закрила отдавна е транспонирана в нашия закон. Пълното ѝ име е Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила."
Какви възможности предлага Националното бюро за правна помощ? С какви правни казуси се сблъскват хората, бягащи от войната, и как юридическата гилдия в България може да помогне на търсещите убежище? Какви биха били дългосрочните последици от войната за ЕС и какви са вариантите за справянето с кризата?
Отговор на тези въпроси можете да чуете от проф. Ирена Илиева – в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
