“Погледнете изследването, направено от ЕС. В другите страни в Европа средната работна заплата се различава в пъти от българската средна работна заплата.“ Това каза в предаването “Нашият ден“ на БНР Мика Зайкова, икономист и депутат от 46-ото Народно събрание:
В Белгия средната работна заплата е 3800 евро, 1900 евро е минималната. Да не говорим за Люксембург, където минималната работна заплата е 2146 евро. Докато в България средната работна заплата е 1620, а минималната от 1 април става 710 лева и тя не е чиста, защото остава 508 лв. след издръжките.
Какво можеш да купиш с тези пари, когато 20-те най-употребявани стоки, ако напълниш кошница с по кило или литър от тях, даваш сто лева. Със средна работна заплата у нас можеш да напълниш 16 кошници.
Тук не виждам политика, а трябва да има. Трябва да има дългосрочно предвиждане, ние вървим след събитията, а не преди тях, което е пагубно за бедна държава като нашата.“
Инфлацията
“Какво седи в основата на високата инфлация и на сравнителното поскъпване са енергийните суровини? Знаем, че петролът стигна до гигантски размери на борсите от 14 години насам. Цената му надвишава 139 долара на варел, а при газта нещата са още по-ужасяващи, защото вече минава 3000 долара за 1000 куб. м газ.
Макар че руският газ се смяташе за един от най-евтините, но Европа е много зависима от руските енергийни суровини – както от петрола, така и от газта.
Приблизително 40% е средната зависимост на ЕС от газта и от петрола. И не може така изведнъж да се откажем от тези енергийни суровини, защото не сме готови за диверсификация.
Никой в тази страна не говори и за една друга енергийна суровина – обогатения уран, който влиза на касети в АЕЦ “Козлодуй“, а в тези реактори могат да влизат само руски касети.
Ние сме доста зависими и това създава голямо напрежение, МВФ вече отчете, че нито ръстът на икономиката в световен мащаб и в отделните страни, особено за страните, които са бедни като България, нито инфлацията ще спрат на това ниво. Нещата са доста сериозни.
Корнелия Нинова се опита да успокои хората – да, наистина, ние произвеждаме слънчоглед, олио, но и спекулата у нас е голяма.“
Спекулата – как да се справим?
“Най-трагичното е, че страните, които се стремят към пазарна икономика и които вече имат установена такава, са принудени да минат към непазарни методи заради ситуацията с войната.
Например във Франция, Белгия и други западноевропейски страни вече се говори за таван на цените на енергоносителите.
Нещо повече – говори се за квоти на потребление от страна на бизнеса и на населението. Това не е пазарен принцип по никакъв начин, но те са принудени да го направят, защото нещата отиват много далеч.“
Мораториумът у нас
“Той няма да продължи след март. Чух какво казаха управляващите, че от 1 април няма да повишат цените на тока за населението, не знам как ще го направят, но така или иначе цените вървят нагоре.
Защото в цената на битовия ток, регулирания ток, има един елемент, който е чисто пазарен и това е цената на мрежовия ток, който се ползва технологично за пренос на ток и той се определя по пазарни цени.
Нещо трябва да се промени в тази формула, за да може наистина да се задържи цената.“
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
