Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софроний Врачански – колко знаем и колко не знаем за него

| обновено на 12.03.22 в 08:01
Снимка: архив

Вчерашният 11 март е сочен като датата, на която е роден Софроний Врачански. Знам ли за неговата личност “толкова, колкото ни се иска“?

Темата коментира в  “Нашият ден“ проф. Николай Аретов:

“При Софроний е много интересно, защото би трябвало много да знаем, тъй като той е автор на “Житие и страдание грешного Софрония“, а същевременно не знаем толкова, колкото ни се иска.

Житието ни представя един човек, който е жертва, преследван, един път дори бесен. Това е най-симпатичният епизод от Житието. Не успяват да го обесят, избягва и изпива две люти ракии, за да се свести.

Това е единият, другият Софроний е авторитетната фигура за съвременниците, които се обръщат към него. Това особено личи към края на живота му, той е като представител на българския народ в едни доста дълги преговори с Русия.

Разменят се писма, той дава предложения. Отново има не съвсем ясни дребни факти дали той в един момент се е върнал с руските войски по време на войната в Русе. Но това е един доста по-различен човек, отколкото е Поп Стойко в Житието.

За нас литераторите Софроний е книжовника, който е открояващата се фигура от епохата, не само с Житието, но и с останалите му книжовни трудове.“

Учен в България

“В края на 70-те години, началото на 80-те, науката, включително и хуманитаристиката, се радваха на някакъв обществен престиж, който сякаш спадна в световен мащаб по отношение на хуманитаристиката.

18 ученици и учители направиха препис на „Неделника” на Софроний Врачански

Създател на учебно съдържание

“Създаването на учебниците следва много строги изисквания на Министерството и те не могат да се отклоняват от тях. Второ, във всичките, поне известните ми учебници, винаги има учител.

Едно от основните обвинения е, че хората от академиите пишат много сложно и тежко, а пък учителите искат по-разбираем език.

Скромният ми опит казва обратното, че някои от учителите искат да говорят на научен език, от тях или по-скоро от Министерството идва залагането на твърде много понятия.

Това, което трябва да се промени е цялостното отношение на обществото към учителите и обучението. Струва ми се, че образованието не е ценно за много хора и те са го предали на следващите поколения.“

Война и пандемия

“Всички забелязваме, че войната измести пандемията. Политиката присъства винаги, но един от най-неприятните моменти е, когато присъства подмолно.

Лошото е, че дори при войната, при която би трябвало да имаме ясно отношение – това е агресия,  умират хора, но и там отново има две гледни точки.

Страхувам се, че гледната точка, която се опитва да оправдае войната и да и измисли дълбоки причини, далеч не е слаба. Това е плашещото в българския контекст.“

Върху какво работи в момента проф. Аретов – чуйте от разговора.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43