Възможна ли е икономика без растеж

„Де-растежът се определя като „справедливо смаляване не само на потреблението, но и на производствения капацитет на икономиката, при което щастието, качеството на живота и социалната справедливост се подобряват. Де-растежът е отговорът на състоянието на достигнати граници, в което днес се намира западният свят.

Вече сме достигнали екологичните предели на общоприетия модел на развитие. Това личи от високите равнища на замърсяване, намаляването на залежите от полезни изкопаеми и на биоразнообразието. Реално растежът в западния свят е спрял още през 70-те години – твърдят икономисти. Де-растежът пък е радикален отговор, който отива отвъд общоприетия днес консенсус за т. нар. „устойчиво развитие” и предлага алтернативна реорганизация на обществото и икономиката: прекратяване на добива на полезни изкопаеми, отказване от употребата на автомобили в градовете, намаляване на работната седмица, премахване на рекламите, насърчаване на непазарните социални услуги – пише в книгата си „Маркетинг, потребление и икономически растеж“ икономистът Димитър Събев.


Разбира се, темата за дерастежа и призивите за отговорно потребление изглеждат по един начин, гледани откъм богатия глобален север и съвсем друг – откъм глобалния юг.

Все пак, все по-ясно се вижда, че няма как на крайна планета да има безкраен растеж. А дори и да беше възможен, той не води непременно до смислен, ползотворен и най-сетне щастлив живот за хората.

Как да решим днес философската дилема между да имаш и да бъдеш? Без какво можем да минем, ако искаме да живеем по-чисто и да не обременяваме бъдещето на децата си с дългове? Какво и как може да расте и какво не бива – чуйте разговора с Димитър Събев, проведен в ситуация на безпрецедентна криза и нарастващ дефицит на стоки от първа необходимост. В момент, в който светът запорира сметките, имотите и яхтите на руските олигарси, а тамошните граждани бяха лишени от западните стоки, с чието изобилие някак свикнахме и приехме за даденост.