3
На тържествена церемония в Аулата в Ректората румънската писателка Ана Бландиана бе удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии с подкрепата на Факултета по класически и нови филологии.
Ето какво сподели Ана Бландиана в "Артефир":
Чекмеджето с аплодисментите
"Аплодисментите в моята книга са нещо доста отрицателно и много се надявам, че аплодисментите, които получавам аз, няма да приличат на тях."
Цензурата
"По онова време за всяка една книга са се пишели доклади/реферати. Четейки ги в днешно време, човек остава с впечатлението, че са написани от почитатели – с много хвалебствени думи. И едва накрая има едно изречение, което казва "Негодно за публикуване".
ХХ или ХХI век
"Казва се за ХХ век, че това е най-страшният век в историята на човечеството заради двете световни войни. Но това, което се случва в ХХI век, не говоря за войната, а за едно понятие, което по никакъв начин не мога да разбера – т.нар. "политическа коректност", която тръгна от Америка, разпространява се в Европа и която при всички положения произхожда от комунизма. И в най-черните си кошмари не бих си представила, че Данте би бил сложен в черния списък и забранен за публикуване."
Наше ли е нашето време
"Моят век беше ХХ век. Помня първия път, когато чух тази идея за роботите, и си казах: "Ох, слава богу, че не съм вече толкова млада". Но си мисля, че и днешните млади хора не биха се чувствали добре в едно такова общество, в което живеят роботи. И си мисля дали в тази цялата система на манипулация не се опитват първо да роботизират хората и след това те да бъдат заменени от роботи."
Поезията – автентичното свидетелство за нашето съществуване
"Да, стига да успее да предаде всичките тези чувства. Поезията е по-автентична и по-точна. Но съвременната поезия е достигнала до такъв един стадий, в който е прекомерно херметизирана и не може да достигне до своята публика."
Превод за ефир – Ванина Божикова
Чуйте повече от звуковия файл.
Ана Бландиана (Отилия Валерия Коман) е родена на 25 март 1942 г. в Тимишоара. Баща ѝ е свещеник, който през комунизма прекарва много години в затвора, майка ѝ – счетоводителка. Дебютната ѝ книга излиза през 1952 г. в Клуж. За свой псевдоним избира името на родното село на майка си в Трансилвания. Заради произхода си и по-точно заради съдбата на баща си постоянно изпитва трудности при публикуване на произведенията си. През 1967 г. се премества за постоянно в Букурещ. През 1975 – 1977 г. работи като библиотекарка в Института за изобразително изкуство. От 1976 г. преводи на нейни произведения започват да се публикуват зад граница. От това време е под постоянно наблюдение от страна на тайните служби като дисидент. След революцията от 1989 г. активно се включва в обществения и политическия живот на страната. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма.
Член е на поетическата академия "Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията.
Носител е на наградата за поезия на Съюза на румънските писатели (1969), наградата за поезия на Румънската академия (1970), наградата за проза на Асоциацията на румънските писатели (1982), Хердерова награда (1982), Националната награда за поезия (1997), Наградата "Opera Omnia“ (2001), наградата на Виленица (2002), Ордена на почетния легион (2009) и на други национални и международни награди и отличия. Почетен гражданин на Тимишоара (2002).
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
