Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кои са работещите политики за стимулиране на иновациите

В период на политически турболенции, растяща инфлация и кризи – кои са работещите политики за стимулиране на иновациите и по какъв начин може да бъде създадена среда, която подкрепя развитието на икономиката чрез прилагането на иновативни методи и нови технологии?

В ЕС изоставаме в иновациите, сравнено със САЩ и някои азиатски страни. Защо иновациите са толкова важни и какви са възможностите на ЕС чрез иновации и нови технологии да увеличи производителността?

Това са някои от въпросите, поставени на конференция, посветена на работещите политики за повече иновации в икономиката, организирана от евродепутата от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова. Тя коментира в "Нашият ден" темата:

Цветелина Пенкова"Кризите, с които ние се сблъскваме – здравна, енергийната, икономическа, екологична, а в момента и политическа – именно в такива моменти трябва да се търсят нестандартни решения. Трябва да инвестираме в иновации, технологии и научен прогрес, защото именно те са ключът към решаването на много от тези проблеми. Смятам, че конференцията е навременна, защото е добре да говорим за това по какъв начин да стимулираме прогрес, нови производства и привлекателни за младите хора индустрии. 

За да се развиват иновациите по-успешно в България, конференцията беше именно в тази посока. Решението и ангажиментът, който аз поех, беше създаването на една общоевропейска рамка за развитие (Общоевропейски регламент) на иновациите и стартъпите. Тя трябва да включва няколко основни акцента: ясна дефиниция и разграничаване какво е стартъп или прохождаща компания и какво са малки и средни предприятия, за да може да се създадат ясни правила. 

Друг ключов момент е начинът на предоставяне на финансиране на тези прохождащи компании. Държавата и ЕС трябва да положат усилия за създаването на условия за достъп на финансов капитал до тези прохождащи компании. Трябва да се създадат условия, за да не се разчита само на европейски средства и на държавен ресурс."

Чуйте повече от звуковия файл.

Как да има повече иновации в нашата икономика и в ЕС, които да създадат повече растеж, оттам – да има повече благосъстояние за гражданите? Според изследване от 2020 г. на глобалния предприемачески мониторинг България е на последно място в ЕС по брой на младете хора, които искат да стартират бизнес. Какво може да се направи, за да се промени средата? В "Нашият ден" темата коментира и Благовест Кирилов, депутат от БСП и преподавател във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Техническия университет София.

Благовест Кирилов"В България не споделяме добрите примери. Има много български компании, които допринасят за иновацията и в световен мащаб. За съжаление тези примери не се споделят и когато те не достигат до младите, е много трудно да им бъдат цел. Необходимо е да се развият към университетите центрове за върхова наука. Ако даваме възможност на студентите да използват техните идеи, те ще имат нужната база, за да изпробват идеята си, да видят доколко може да се реализира и да получат помощ. 

В нашия университет има партньорство от представители на бизнеса, които включват студенти като стажанти, от една страна, и обучителни докторантски програми – от друга. Има развитие, разбира се, може много повече. Смятам, че ако това стане на ниво национална политика, ще има много повече успехи. Трябва да имаме ясен модел, дори ако става дума за спиноф компаниите – как да се случи това. Как можем да стигнем до клиентите, как трябва да опишем базовите нужди за една такава компания и как да можем да помогнем на самите университети, да ги стимулираме, така че да развиват повече подобен вид компании.
Най-важна е комуникацията и ако студентите знаят от първия ден, че имат тази възможност, ако има как да изпробват своята идея и тя да се реализира, е много по-вероятно те да се включат в университета, а не да отидат в някоя компания, в която работят. Спиноф е компания, която трансформира изобретение или иновация от лабораторията в университета към реален продукт, за да не остане само лабораторен експеримент."
Чуйте още от звуковия файл.

Снимки – официален ФБ профил на Цветелина Пенкова, ТУ София, Pixabay

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43