Колко тежи грамотността?

Първоначално думата “грамотност” означава способността за писане, четене и боравене с аритметика. В хода на XX век обаче разбирането за грамотност постепенно се разширява и включва в себе си социалните и културни аспекти на тези умения, както и убежденията по отношение на писането и четенето или иначе казано – идеологическата страна на понятието. В “Гласът на времето” гостуват писателка, геймър и природен учен, за да се види къде се пресичат техните възгледи по отношение на грамотността.

Като журналистка и писателка, Мария Касимова-Моасе работи с езика в различни контексти, но разбира включително езиковата грамотност, като част от по-широката система, позната като обща култура. Касимова защитава позицията, че познанията по синтаксис и граматика например са не само условие за критично мислене, но и за творчество.

Мартин Кадинов от години се развива в сфера, за която се смята, че отвлича подрастващите от ученето, а именно – компютърните и видеоигрите. Мартин обаче твърди, че в дигитална среда се развива друг тип грамотност, не по-малко важна и полезна в съвременния живот. За него грамотността се свързва със способността да действаме волево и осъзнато – било то в актуалната или виртуална реалност.

Д-р Светослав Александров е биолог, главен асистент в Института по физиология на растенията и генетика към БАН, който наред с това има силен интерес към астрофизиката и популярната наука. Според него е особено важно да се грижим за т.нар. "научна грамотност" – за базовото разбиране за функционирането на науката и методите, чрез които се случват, обосновават и опровергават научните открития.

Повече за това колко грама тежи една грамота, що е то “дебъгване на актуалния български език (ДАБЕ)” и за връзките между ежедневния език и този на науката – чуйте в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС