Народопсихологията на едно очакване

Ще наблюдаваме ли отговорно поведение по време на тази предизборна кампания? Как се създават комуникационни удобства? Как ние, избирателите, ще повярваме на политиците, ако не ги познаваме предварително? А, как ще им повярваме, ако добре ги познаваме? Кои са правилата, по които се води дебат, кога спорът може да се нарече конструктивен? Какви са особеностите на народопсихологията ни? Все въпроси, на които отговаря проф. Росен Стоянов, експерт по публични комуникации и преподавател в НБУ, в "Мрежата".

Очакванията

Росен Стоянов: "Фактът, че на политическия пазар се появиха нови играчи, които са все още дори непредвидими, въпреки доста избори през миналата година и тази, очаквам да видим опити за оригиналност, модерност, по-младежка, по-симпатична кампания, може би. / …/ Но тъй като все пък сме в България и народопсихологията отчасти го изисква, а и в нашите представи политиците не могат да надскочат мястото където са се родили и възпитавали, та ще се изисква отново спор, отново по-агресивно поведение, ваденето на кирливи ризи, компромати…"

Правилата на общуване

Росен Стоянов: "В социалните мрежи всеки може да каже каквото иска и без да носи каквато и да е отговорност за думите си. Тролове видяхме в последно време, заговорихме за хибридна война и то не става дума само за отношенията между Русия и ЕС. Видяхме нещо подобно в изборите преди време, които определиха излизането на Великобритания от ЕС. Нищо различно от това модернизиране на кампанията няма да се случи и у нас. Съвсем друг е въпросът, че липсва нещо тук, а именно дебатите – онова умение да застанеш в пряк ефир срещу опонента си и да го надговориш или аргументирано да го победиш в очите на големия електорат, който жадно би трябвало да попива думите на едните и другите.

Освен да боравиш с аргументи има и други техники за надмогване на опонента, описани в дебели книги на англосаксонската политическа практика, но всичко това предполага не едномесечно усилие за обучение, а започващо далеч във времето, така че човек, който се кандидатира особено за мажоритарни избори да има своеобразна рефлексия, компетенция и интелигентност. Дебатирането по принцип се случва в България има няколко опита, но отново е в пожелателен план да стане такова каквото го виждаме в Германия, във Франция, във Великобритания, в Съединените щати."

Жанровете на комуникация

Росен Стоянов: "Да вземем така наречената "политическа реклама" – плакати по улиците, видеа които навсякъде може да видим според бюджета на съответните партии. Рекламата включва най-различни елементи, един от които е така нареченият "слогън" или рекламно изречение. Политическото брандиране е също част от комуникационния микс, т.е. насищането със характерни за конкретна политическа партия или идея, цветове по време на шествия, митинги, публични събития, организирани от дадена партия. Така нареченият "имидж мейкинг", т.е. един процес на създаването на допълнителен, различен от този на човека образ, виртуален образ, нещо което е идеализирано в главите на хората. Това което засега не виждам в българските предизборни кампании са удачни примери за така нареченото "писане на речи", ако мога така да го преведа на български, защото всяко официално изявление на политик се обмисля предварително, има цел и задачи, има екип, който го съставя, а у нас като че ли се гледа с известна доза скептицизъм и подигравателно на това, че някой друг ще ти пише речта, но повярвайте, професионализмът в тази сфера го задължава и това е характерно за държави, които отдавна боравят с тази технология."