От избиването на елитите до (само)отстраняването им от обществения разговор – 85 години след един от черните дни на Украйна.
Темата коментира в “Нашият ден“ с историка Манол Глишев:
“В младия СССР няма етноси и нации, всички са просто народ. Национализмите са не само преодолени, а и трябва да бъдат преодолени. СССР трябва да се превърне в утопия, в която нацията и произходът нямат никакво значение. Важното е какъв човек си, най-хубаво е да си пролетарий. Много лесно се оказа, че СССР наследява старата имперска идея от ядрото на територията.
Именно от европейската част на Русия. Столицата вече обратно е в Москва, където исторически е от XVI век и става така, че един първоначално чисто административно използван, дори неосъзнат от Съветските власти, руски национализъм започва да се налага над всички етноси в доскорошната руска империя, а отскоро вече СССР.
Трудно е да се говори за украински националисти в този период, не че не съществува украинско национално чувство. Напротив, то е стара реалност още от XVII век. В рамките на младия СССР, през 1937 г., са минали по-малко от 20 години, откакто формално СССР е започнала съществуването си“, посочва още той.
Украинският етнос е отделен самостоятелен етнос, който съществува със своя език и със своя собствена политическа претенция. Първо, в рамките на руската империя, където е наричан малоруски и където понякога е подиграван като провинциален, леко изолиран от големите събития в двете столици – Петербург и Москва – той продължава да съществува и след Съветската революция през 1917 година.
През 1937 г., в момент, когато Сталин управлява, който е безкрайно известен с масовите си жестокости, се затвърждава един процес, че СССР се управлява чрез държавен терор. Не само украинските естествени лидери, но и изобщо лидерите на всички етноси в СССР са естествена цел на този терор, за да не се разпадне новата държава, която се оказа продължение на старата империя с нова идеология. Жестокостите срещу украинския национален елит, етнически елит или само интелектуален елит, е неизбежна част от развоя на СССР. Това съвпада с чистка в самата партия. Терорът се превръща в легитимен начин да се управлява. След 1944 г. при сталинизацията на България това се наблюдава и у нас, принесено 100% като челен съветски опит“, казва още Глишев в ефира на “Нашият ден“.
“У нас паралелно започна да тече обезземляване, често насилствено, на селяните. Резултатът е, че елитът, който имаме днес, хората, които днес държат властта и парите, е изключително просташки. Нашият елит сега няма никаква връзка с Българското Възраждане. Старите възрожденски семейства 90 на 100 са унищожени. Няма смисъл да говорим за аристокрация, у нас аристокрация няма от XV век насам, у нас няма вече и буржоазия, у нас има новобогаташи, има простаци, има хора, които не знаят как се живее в града второ или трето поколение. Има хора, които са дърво без корен. Това го дължим на великолепното наследство на 1944 г.“, казва още Глишев и допълва:
“Това е процес, който е бил проведен с не толкова голям успех, макар и с повече жестокости, също и в Украйна през 1937 година“.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
