Преди седмица бе представена Националната рейтингова система за 2022 година. Тя сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
"Състоянието на българското висше образование е незадоволително. Ние продължаваме да имаме доста проблеми в тази сфера. Един от най-видимите проблеми с фрагментацията на висшето образование, т.е. има прекалено много малки висши училища, на които е трудно да се конкурират както на национално, така и на европейско ниво", коментира в "Нашият ден" Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество".
Преди 10 години най-масовите професионални направления бяха икономика, администрация, управление и право. В момента най-масовите са икономика с два пъти по-малко студенти отколкото преди десетина години. На второ място вече е педагогиката, а на трето място е медицината. Българското висше образование произвежда много повече лекари, учители, инженери за сметка на по-малко икономисти, както и на по-малко хора, които изучават администрация и управление, и по-малко юристи", допълва Георги Стойчев.
Според Георги Стойчев това, което наблюдаваме през тази година, е рекордно ниска безработица. Тя спадна до 2% в тази група висшисти. Второто нещо, което наблюдаваме, е, че намалява делът на завършилите, които не се реализират в България. Третата позитивна тенденция от гледна точка на реализацията е, че по-голям дял от завършилите висши училища работят на позиция, за която се изисква университетско образование.
Наблюдава се интернационализация на българското висше образование. За последните 7 години чуждестранните студенти у нас са се удвоили (от 4 са станали 8%). Увеличава се делът на студентите, които се обучават в съвместни програми. Български висши училища работят в партньорство с образователни институции в чужбина и завършилите тези програми получават както българска, така и чуждестранна диплома.
Огромно значение имат и броят на научните публикации, произведени от български учени в българските висши училища.
"Това, което наблюдаваме през последното десетилетие, е един непрекъснат спад в броя на студентите. От над 260 000 те спаднаха до под 200 000 през 2020 г. През миналата и през тази година виждаме известен обрат. Нашите очаквания са, че през следващите 6-7 години до 2028 г. ще станем свидетели на постепенно увеличаване на броя на студентите и това ще се дължи на обстоятелството, че през следващите години на обичайна възраст за обучение във ВУЗ ще станат родените между 2005 г. и 2009 г.", казва Георги Стойчев.
Това са част от изводите, направени на базата на най-новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представено в МОН и Институт "Отворено общество".
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
