Балкански магически реализъм ни разказва за нуждата от един интензивен живот, в който човекът иска и може да открие смисъл. "Лавандуловото момче" – дебютният роман на Бюрхан Керим, актьор и театрален режисьор – ни говори за паралелните животи, които живеем съвместно с реалността. За смъртта на спомените, за дните от седмицата, които ни препращат към дните на Сътворението, за погледа през далекогледа, който ни показва невидимото за окото в човешката душа и ежедневие.
"Лавандуловото момче" се роди много естествено в този жанр, защото търсех някакъв трамплин, който този, по-нормалния наратив, който се случва в разказа, да може да отскочи до нещо много по-вълнуващо и желано от човека“, каза в "Артефир" Бюрхан Керим.
Книгата му ни води от Втората световна война до наши дни или от Сътворението до Апокалипсиса – зависи по какъв начин сетивата на читателя възприемат времето.
"Исках да вървя през простите неща с това, което човекът живее. В някакво старо време или в това ново време, но без тези изкушенията, които ние имаме. И когато той не е ангажиран с глупостите на живота, накъде е насочен погледът му, какво го занимава? Защото става въпрос според мен за една откъснатост на човека от по-важните неща, от това, че той е свят в света, от това, че нещо го е пратило тук. Има някаква мисия на Земята. Това са теми, които ме занимават и се провиждат в романа", обяснява автора.
С първата си книга той предлага на читателите нещо магично, надделнично, метафизично. Един свят, който се случва колкото извън нас, толкова повече в самите нас. Този свят се гради на чути, провидени и сънувани истории.
"Ако не се занимавах с театър, едва ли щях да се опитам да пиша. Защото, минавайки през чуждите текстове, чуждите истории и фантазии, ти най-малкото се учиш да правиш една конструкция, която е проследима и от други хора – да може да бъде въздействаща. Иначе ние и един сън дори да сънуваме, ни се струва много интересен. Но когато се опитаме да го преразкажем, много неща се губят от този сън и вече той няма същия ефект. Същото е и със силните истории", разяснява Бюрхан Керим.
Книгата му обаче представя любовта като най-истинската магия.
"В нея има чудо – казва той. – В нея има нещо необикновено и винаги когато се случва, човек е различен от това, което е вчера."
Според автора дори когато е тежка и ни разкъсва отвътре, любовта е хубава и човек трябва да се радва, че му се е случила.
Затова и той се занимава именно с нея в романа. И най-вече с човека, защото с какво иначе да се занимава изкуството?!
"Понякога си мислех, че може и да съм лавандуловото момче, но да пиша за нещо, което лично на мен не ми се е случвало и бих искал да живея един такъв живот. Не защото сюжетът е различен – сюжетът на моя живот от този на лавандуловото момче, а защото там погледът е много по-различен, много по-смислен, много по-оценяващ това, което се случва на самия герой. Не знам колко съм лавандуловото момче. Може би всеки може да се припознае в това лавандулово момче, каквото и да е то", казва още Бюрхан Керим.
Останалото чуйте в звуковия файл.
Снимка – Мусагена
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..