Преди дни Столичният общински съвет одобри премахването на Паметника на Съветската армия, а заседанието бе съпроводено от демонстрации на защитници на монумента.
Граждани на столицата коментират в “Нашият ден“ къде е мястото на този паметник – чуйте в звуковия файл.
“Проектът “Бузлуджа“ много се различава от казуса с Паметника на Съветската армия. При паметника на Бузлуджа говорим за една сграда, която може да има функция и може да бъде използвана, за която е логично да се намери бъдещо предназначение. Това наистина е сграда с огромна архитектурна и художествена стойност. Скулптурите обаче са по-различна тема на дискусия, защото те нямат конкретна функция, а имат само своето символично значение. Определено бих разграничила единия от другия обект."
Това каза в интервю за БНР арх. Дора Иванова, ръководител на проект за опазване на паметника на Бузлуджа.
Според нея няма единно решение за всички тези паметници. Трябва да се разгледа много конкретно случаят, да се анализират проблемите и да се намерят конкретни решения за всеки един случай.
Тя смята още, че основният въпрос при Паметника на Съветската армия е дали неговото премахване реално адресира проблема. Виждаме ли различните гледни точки, или просто прекратяваме диалога.
Според арх. Иванова този тип паметници са ценни именно с това да провокират диалог, който да бъде конструктивен и да бъде използван за образователни цели, за да може да има памет и то мултивокална – с различни гледни точки и истории, които не се изключват. Тя подчертава още, че основният въпрос е в това как тези гледни точки биха могли да бъдат предадени нататък.
Според историка доц. Михаил Груев по казуса с Паметника на Съветската армия няма консенсус в българското общество:
“Една немалка част от обществото, софиянци в частност, са убедени, че това е паметник, който не кореспондира с историческата истина. Като започнем от надписа, който седи на него, и свършим с общото му послание.
Надписът гласи: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. Първо, трябва да кажем, че никой никога не е питал българския народ дали е искал влизането на Червената армия в България, второ, никой не го е питал и за построяването на този монумент."
“От друга страна, прави впечатление, че България е единственият съюзник на Третия райх през Втората световна война, който не воюва с СССР, а днес тя е с най-големия паметник на Червената армия, която, освен че освобождава Европа от нацизма, окупира Източна Европа“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“.
По думите му става дума за един монумент, който е несъвместим със съвременното ни виждане за историята, познанията, които имаме върху този период, и с посланията, които днешното общество трябва да излъчва към останалия свят.
Според доц. Груев паметникът трябва да бъде премахнат от съответното място, но съхранен като артефакт, защото той е паметник и на една цяла епоха. Той смята, че решението на Софийския общински съвет е доста адекватно, защото то дава възможност за съхраняване на монумента като артефакт, но не с идеологическото послание, което носи със себе си.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
