90 години от рождението на Ирина Щиглич

Ирина Щиглич е една от ярките фигури в съвременната ни музика, оставила трайна и незаличима следа не само като педагог и пианист-солист, но и като един от значимите представители на българската акомпаняторска школа. Творец със сложен и изпълнен с превратности житейски път, винаги търсеща нови хоризонти в изпълняваната музика, професионалист и духовно извисен човек с висок морал и изискан естетически вкус, перфекционист и нетърпящ компромис за постигане ювелирно интерпретационно качество, притежаваща широки познания в сферата на изкуството и голяма ерудиция. Всичко това обрисува портрета на Ирина-Йозефина Франц Щиглич, позната сред приятелите и колегите си като Ирина Щиглич.

Още от съвсем малка Ирина Щиглич проявява интерес към изкуството, приоритетно музиката, но също така към рисуването и театъра – сама изработва кукли и декори, с които разиграва малки пиеси, съчинени от нея, като дори пише и сценариите за тях. Първите ѝ учители по пиано са Невена Торчанова и Зора Димитрова, които събуждат у нея интерес към различните музикални стилове и епохи. През 1949 г., когато е на 16 години, тя е изключена от Музикалното училище с основен мотив, че разпространява реакционна американска музика и до 1961 г. работи като корепетитор с различни хорови състави като Хор на слепите в България, Хор към БНБ, Девически хор към католическата църква и др. През 1961 г. тя е частично реабилитирана, като ѝ е позволено да кандидатства в Българската държавна консерватория (днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"). Там Щиглич е студент по пиано в класа на проф. Люба Енчева, за която по-късно си спомня с огромна признателност най-вече заради това, че тя успява да ѝ върне самочувствието на пианист-изпълнител.

Още докато работи с Хора на БНБ, Ирина Щиглич се запознава и сприятелява с младия тогава диригент Васил Арнаудов, с когото в следващите близо четири десетилетия ще я свързва плодотворно творческо сътрудничество. И независимо че са родени в една и съща година (1933), когато Щиглич постъпва в консерваторията, вече почти на 30 години, тя става негова студентка по дирижиране.

В края на 60-те и началото на 70-те години Щиглич посещава няколко майсторски класа по орган в Чехия (тогава Чехословакия) при Милан Шлехта, Иржи Райнбергер и Сузана Ружичкова, от които научава много за интерпретацията на старинната музика и по-специално за бароковия стил.

Ирина Щиглич оставя името си в новата ни музикална история и като основател на Софийския камерен хор, носещ днес името на Васил Арнаудов, на вокалната формация "4+", както и на дамския хор „Пасторал“, понастоящем смесен, който сега е наречен на нейно име.

За творческото сътрудничество между Ирина Щиглич и Васил Арнаудов и съвместната им работа в Софийския камерен хор, смело може да се каже, че бележи една цяла епоха в българската музика от втората половина на XX век и по-специално хоровото изкуство. За създаването на Софийския камерен хор и привличането на Васил Арнаудов в него, разказва хоровият диригент проф. Теодора Павлович:

Детската любов на Ирина Щиглич към театралното изкуство я отвежда в късните ѝ години в Сатиричния театър, където отново работи като корепетитор, този път на театрални постановки. Тук тя се запознава и сприятелява с едни от големите имена на театралната ни сцена – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов и др., но човекът, който най-много печели уважението ѝ, е композиторът и ръководител на оркестъра към театъра Димитър Вълчев, с когото те остават приятели до неговата смърт през 1995. През същата тази година съдбата за втори и последен път я връща към театралния живот, когато, по предложение на режисьора проф. д-р Бистра Атанасова, тя става вокален педагог и акомпанятор в специалността "Актьорско майсторство за музикален театър" към НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов", където работи до закриването на специалността в началото на настоящия век.

Много е дълъг списъкът с музикантите – певци, диригенти и инструменталисти, с които Ирина Щиглич работи и изнася концерти в България и чужбина. Сред тях се открояват имената на Елизабет Рутгерс (неин вокален педагог, която отваря очите й за интерпретацията на немската романтична музика), проф. Лидия Ошавкова, проф. Валентин Бобевски, Методий Григоров, проф. Йосиф Радионов, Емилия Максимова, Йосиф Герджиков, Галя Йончева, Пламен Бейков, с когото посещава Москва месеци преди смъртта си, проф. Илия Йосифов, с когото имат дългогодишна съвместна дейност във Вокална студия към Културен дом "Лиляна Димитрова" (сега Културен дом "Средец") и много други. За съвместната работа на Ирина Щиглич с проф. Илия Йосифов разказва неговият внук и съименник, диригентът Илия Йосифов.

А певицата Надя Колева, част от основаната от Ирина Щиглич вокална формация "4+", споделя за своето общуване с Ирина Щиглич:

Ирина Щиглич често е канена за консултант на хорови състави в цяла България: Ямбол, Сливен, Шумен, Русе и др. През 1987, заедно с бивши хористки от СКХ "Васил Арнаудов" създава хор "Пасторал" при НЧ "Славянска беседа", чийто диригент е до края на земния си път на 21 септември 2007, и който сега, вече смесен хор, под ръководството на Марина Колева, носи нейното име. За основаването на хор „Пасторал“ и неговото настояще, Йордан Рибаров – син на Ирина Щиглич споделя:

В предаването "Студио музика" във вторник, 11 април, от 19.30 часа отбелязваме 90-та годишнина от рождението на Ирина Щиглич със записи на нейни изпълнения като пианист-солист и акомпанятор, както и на нейния глас, съхраняван в Златния фонд на Националното радио. Ще си припомним за нея и в разговор в студиото с двама от най-близките ѝ хора: сина ѝ – Йордан Рибаров и изтъкнатия хоров деятел и педагог проф. Теодора Павлович, а свои спомени от общението си с Ирина Щиглич споделят диригентът Илия Йосифов и певицата Надя Колева.

Снимки: личен архив на Ирина Щиглич