"Трошици" за душата – възможно ли е да целунеш песен?

В наситеното с проза време, в което живеем днес, Бисер Бойчев е един от хората, които все още намират смисъла в това да разкриват поетичното в живота и да разказват цялото му лице в измерена реч. Роденият в гр. Шивачево, в подножието на Средна Стара планина, поет, живее и работи там и днес, но не плаче, че харесва много и забързаното темпо на столицата, защото – по думите му – поезията е навсякъде около нас, стига да имаме очи да я видим.

Като човек, който умее да се отнася към словото с уважение, той успява да го насити със смисъла и да го превърне в храна за душата. Поводът за гостуването му в ефира на „Нашият ден“ е най-новият му поетичен сборник, „Трошици“, който обединява есенцията на предишните му поетични книги: „Книжчица“, „Странички“, „Обикновено е така“, „Фокстрот“ ( преведена на английски), „След дъжда“(преведена на италиански) и „Да целунеш песен“, в числовата абревиатура се вика посланието на ежедневната лична битка на Бисер Бойчев. Идеята за „Трошици“ дойде с един разговор в къщата на един мой приятел и спомоществовател на всичките ми книги - Петьо Стайков, който иска да издадем последните ми три-четири книги поотделно – споделя Бисер Бойчев - Това разбира се щеше да бъде едно смело начинание с твърде сериозна финансова част. Ето защо се роди идеята за „Трошици“.

Стихотворението дало името и на сборната книга е едно от последните неща, създадени от последната поета: „Трошици“ е едно от това нещо, създадени от поета и поантата му звучи посланието: „По небето полу със кривите спици/ по земята – окрилен/ стих носи шепа жълтици/ един беден да бъде спасен...“

Редактор на сборната стихосбирка е поетесата Ники Комедвенска, минималистичната, но богата на символика корица е дело на художни Дея Вълчева, а посвещението в началото на книгата е на отец Владимир Дойчев, придружено с цитата от думата на архимандрит Лазар Абашидзе „в Рая неразпънати няма“ . На въпроса какво го е вдъхновило за подобно посвещение Бисер сподели: „Нека сложим картите на масата. Аз боледувам от ДЦП. И в нашите разговори във фейсбук, отец Владимир Дойчев веднъж ми каза – Не се прилагай, в Рая неразпънати няма. Това много ми хареса и някак си обедини всички неща в тази книга.

Абревиатурата ДЦП, зад която се крие диагнозата Детска Церебрална Парализа също е претворена в поезия. Ето как ДЦП се превръща в „Да целунеш песен“ – стихотворение, което също е част от поетичния сборник „Трошици“, а финалът му звучи ето така:

И в поредния ден незабрава
ти не куцаш, земята танцува.
Биха спрели да те съжаляват,
ако знаят как само целува.
Безпощадно, като възкресение
сътворило живота от плесен.
Съд ли е, или мое спасение
тази орис – Да Целунеш Песен.

"Това е моята диагноза, която аз съм си поставил, защото „Да Целунеш Песен“ предизвиква същите хиперкинетични синдроми и двигателни нарушения, както и когато се влюби човек и просто е като дезориентиран“ – споделя авторът.

Всички средства от поетичните книги на Бисер Бойчев отиват за рехабилитация в ежедневната му битка с ДЦП И понеже тези поетични трошици не се продават в книжарниците, ако желаете да се нахраните с тях, е необходимо да потърсите името на Бисер Бойчев, на кирилица във фейсбук и да му напишете, че имате нужда от тях на трапезата на душата си.

В ефира на „Нашият ден“ е излъчена премиерно и песента „Само ти“, по текст на Бисер Бойчев (част от стихосбирката „Трошици“), музика и аранжимент на Чавдар Цолов и в изпълнение на Вяра Пантелеева и Чавдар Цолов - като една музикална илюстрация на трошиците касота, които един скромен поет иска да се сподели със света.

Целия материал можете да чуете в звуковия файл.