"Орфей" на Лоренци и любовта между живота и смъртта

Изглежда, че за да се получи едно представление, са нужни простички неща. Като това режисьорът да е преди всичко честен и добър човек, който вярва в своите актьори, а те самите да са отдадени и готови да се разголят напълно – със сърцето, душата, рациото и физиката си, с историите и болките си, с любовта си.

Йерней Лоренци, световноизвестният словенски режисьор, носител на европейската театрална награда "Премио" за 2017, постави на сцената на Народния театър авторския си спектакъл "Орфей". Не след дълго представлението се изигра и на сцената на вече свършилия 31-ви Международен театрален фестивал "Варненско лято". И всичко беше все така силно емоционално, игриво, задушевно, лично, всеобщо, митично, но и много съвременно.

В основата на спектакъла лежи древният мит за Орфей и Евридика, но и много повече от това. Линията на мита следва линията на разказа, в който актьорите, събрали сили за това, споделят себе си и преживяванията си, а разказът следва линията на музиката, която служи като оръжие срещу съдбата. И не че имаме нужда непрестанно от съображения за сигурност, но как иначе да се справим с вечната война, която ни е налегнала?! В случая е намесена Троянската, но добре знаем, че точно тя никога не е свършвала и до днес я повтаряме и преповтаряме.

"Орфей" на Лоренци е пресъздаден през чувствителността и рефлексията на съвременния човек, който стъпва на изконните базиси – любовта създава живот, но тя може да роди и смъртта.

Изправен пред неугасващите екзистенциални проблеми, човекът е в постоянно вътрешно състояние на мир и война, където енергията има своите лимити. А може би пък точно тя е въпрос на характер.

От забравата ли се страхува Орфей, или от заблудата, че може да се справи и да не погледне своята Евридика? Самотата ли е по-страшна, или загубата на любовта? И не е ли именно любовта по-силна от всичко, дори и от човека? Или пък тя извира от него и го прави човек? Владо Пенев разказва:

И Дарин Ангелов, който припомня, че сцената не търпи его, тъй като самата тя е егоистична по природа, но всеки, попаднал на нея, жадува изкуство и е готов да ѝ дава от себе си, е част от актьорите, които следват Орфей в неговия път към подземния свят, където всичко е като тук – ад, изпълнен с хора, лични страхове и илюзии, но и с Евридика. Та нали за всеки Орфей има една Евридика, а за всяка Евридика има точния Орфей.

Но на какво сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и мистичните си измерения любов? Дарин Ангелов отговаря:

Самата Евридика, или по-точно – Василена Винченцо, която влиза в нейната роля, също коментира пътя на "Орфей". На сцената на "Варненско лято" тя игра бременна. Все пак в новия живот се крие доказателството, че любовта е над всичко. Дори над смъртта, която е неизбежна за всички.

Когато се говори за театър, няма как да не се говори за любов. Няма как човек да не пожелае още от живота и да не му бъде благодари, че безспирно го търпи. Неизбежно е обаче да не уважи и смъртта, тъй като се оказва, че с любовта имат много общо и често вървят ръка за ръка. Поне това припомня на зрителите "Орфей" на Лоренци – театралното събитие на сезона.

А по въпроса дали сме способни да бъдем щастливи, когато знаем, че и щастието изисква отговорност, все така ще се чудим.