Традиционните храни на българите имат дълга и богата история, насочена към усъвършенстването на вкуса и запазването на хранителните качества през вековете. От древни времена нашият народ е полагал грижи за земеделие, скотовъдство и лов, което е предопределило диверсификацията на храните в региона.
Ето какво разказва в ефира на “Нашият ден“ Стефан Стефанов, който отговаря за храната на територията на “Историческия парк“ в село Неофит Рилски:
Траките, които населяват земите през четвърти и трети век преди новата ера, притежават богатство от знания за отглеждането на разнообразни култури. Те успешно произвеждат житни култури като жито, лимец и ечемик. За да запазят храната си, те използват подземни стаи като фризери. Такива подземни стаи, които днес можем да наречем "изби", се използват за съхранение на продуктите и поддържане на тяхната свежест.
През 1870 г., когато България все още е под Османско робство, излиза първата книга с български рецепти, издадена от Славейков. В нея са описани различни рецепти и начини на приготвяне на храни и напитки, които отразяват традициите и културата на българите.
Сред най-характерните традиционни храни за българите са солените и сладките баници, зелевите сърми, мусаката и киселото мляко. Тези ястия са част от националния кулинарен наследство и са налице в много домакинства и ресторанти в страната.
Интересното е, че преди години българите съчетавали храните си така, че са имали едни от най-дългите животни столетници на континента. Това свидетелства за здравословния начин на живот и уменията на нашите предци да използват природните продукти, за да създадат хранително богати и вкусни ястия.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
