Ако днес ни се наложи да отидем в аптеката за някакво лекарство, можем да го правим по всяко време на денонощието, дори без да изминем километър в големите градове. В миналото не е било така. На времето аптеките са били възловите места в града, а съдържателите им едни от най-влиятелните хора.
В началото на XX век в Пловдив аптеките са били четири. А през 1930 г. те вече са десет.
Къщата на д-р Сотир Антониадис започнала да работи като аптека през 1872 г. и така до 1947 г. Била е след най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив за времето си. От 1981 г. тук се помещава единствената по рода си в страната музейна фармацевтична сбирка, където посетителите могат да се потопят в епохата на медицината и фармацията от времето на Българското възраждане до началото на миналия век.
Днес старинната аптека е превърната музей "Хипократ", който разказва историята за прохождането на модерната фармация.
"Става въпрос за аптеки, които се отварят от доктори и фармацевти завършили своето академично образование в Западна Европа".
Това казва в интервю за БНР Татяна Йорданова от Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".
Тя допълва, че медицината и фармацията са били много тясно свързани тогава. В началото е имало и домашни аптеки към техните кабинети, където са преглеждали. Наричали са ги "спицерии", а впоследствие са отваряли публични аптеки.
Дипломираният във Виена лекар Сотир Антониадис открива една от първите аптеки в Пловдив. Преди да се завърне в родината си е работил две години в Париж. Фамилията на фармацевта издава, че той е от гръцки произход. Роден е през 1843 г. в днешния Асеновград, който до се е наричал Станимака. Учи в централното гръцко училище в Пловдив, а после завършва гимназия в Атина. След това учи медицина във Виена и 2 години работи в Париж. След завръщането си става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1885г. е избран в Народното събрание на Княжество България. През 1883 г. за няколко месеца е изпълняващ длъжността кмет на град Пловдив. През 1915 г. се преселва в Гърция и живее там до смъртта си през 1928 г.
В приземието на възрожденския си дом в Стария град Сотир Анотниадис забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.
Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. На горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.
Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика, споделя Татяна Йорданова. Фармацевтите от онази епоха са използвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, но те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари.
Тя допълва, че за изработката на 50 таблетки, тогава са били нужни близо три часа. Тогава чираците са били сериозна необходимост. Оказва се, че някои от тях чираци отиват да учат фармация в Западна Европа.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
