"Етнографски колекции и материали за българската народна култура в Украйна и Молдова" беше темата на кръгла маса с международно участие, която се проведе неотдавна в София в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Беше много вълнуващо не само да се чуят разказите и докладите, но и да се видят с помощта на технологиите някои от колекциите, събирани с много любов, усърдие и грижа за съхраняване на паметта и връзката с българския корен.
Срещите със сънародници от Бесарабия и Таврия неизбежно ни връщат към нашето общо минало с един забравен възрожденски дух, който тук в България отдавна е затворен само в художествените произведения и научните изследвания. Там обаче и днес можем да видим и усетим "на живо" какво означава да се потрудиш сам, доброволно и себеотдайно, за да заявиш и предадеш на децата си своята национална принадлежност и култура.
Съвсем както през Възраждането в основата на такива родолюбиви начинания много често са учителите – в случая учителите по български език и по история, традиции и култура на българския народ – предмети, които се преподават в българските селища в Бесарабия. Нещо повече, в много от училищата се оказва, че има музейни сбирки – какво съдържат те, кой ги попълва и за какво служат разказва д-р Мария Маринова, гл.ас. в Софийския университет, която е посетила няколко училища в Молдова и е разговаряла с учители.
Историко-етнографския музей в с. Кортен, Молдова, е създаден също от един български учител – Димитър Гургуров, автор на книги за българския произход на гагаузите и за словесния фолклор на кортенци. В музея се съхраняват над 4000 предмета, свързани с историята и бита на бесарабските българи още от времето преди преселението, подредени тематично и хронологически. Сред тях са османскиданъчни документи, пръст от родната земя, която носят със себе си, кръщелен купел, стари снимки, тъкани, сечива и предмети от всекидневния живот. Делото на големия родолюбец и общественик Димитър Гургуров е продължено от съпругата му Надежда и дъщеря му Юлия Гургурова, която разказва за музея и огромната любов и всеотдайност към българската памет и дух на своя баща.
Чуйте разговорите в звуковите файлове.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
