Дали законодателната и административна ситуация в България осигурява най-добрия подход в полза на пациентите, нуждаещи се от трансплантация?
"Трансплантацията е тема, която обхваща както медицински и организационни аспекти от здравеопазването, така и етични и социално- културни и религиозни проблеми, свързани с даряването на органи при починали хора с диагноза мозъчна смърт."
Това казва в интервю за БНР д-р Евелина Цветкова, директор на Дирекция “Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистирана репродукция” в ИА“Медицински надзор“.
Броят на хората, които се нуждаят от трансплантация на органи, тъкани и клетки, продължава да расте, което означава, че все по-голям брой терминално болни пациенти често не успяват да дочакат тази животоспасяваща операция.
"През последните години ИА "Медицински надзор" многократно сме извършвали анализи на ситуацията в страната и сме изтъквали причините за ниския ръст на донорството у нас“, посочва д-р Цветкова.
На първо място, стои проблемът с навременното откриване на потенциалните донорите в донорските бази. Това е най-важната стъпка в донорския процес.
Д-р Цветкова припомни, че през 2019 г. беше приета Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията с период на действие до 2023 г.
Преди дни със заповед на министъра на здравеопазването бяха отпуснати 327 хил. лв. за финансиране на дейностите на регионалните и областните координатори, както и за обучение.
Здравният министър проф. д-р Христо Хинков обеща, че ще бъдат предприети нужните административни стъпки, за да обособи отново в самостоятелна агенция администрирането на трансплантационната дейност в България.
Проследяването на трансплантираните пациенти се извършва в трансплантационните центрове, където извършена операцията. Проблемът на чакащите за трансплантация у нас е, че не е достатъчно оценен здравословният им статус, т.е. дали са годни за извършването на такава оперативна намеса. Необходимо е по-често да се актуализират медицинските им данни. В България продължава да няма подготвени специалисти, които да проследяват белодробно трансплантираните пациенти.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
