Паул Хиндемит – всестранният класик

Немският композитор Паул Хиндемит е един от най-всестранно надарените творци, живели и творили през първата половина на XX век. Роден на 16 ноември 1895 г. във Ханау, близо до Франкфурт, в семейството на художника и декоратор Роберт Хиндемит и съпругата му Мари, неговият първи музикален инструмент е цигулката, която той продължава да изучава и в консерваторията във Франкфурт при Адолф Ребнер, а също така композиция при Арнолд Менделсон (син на един от братовчедите на великия Феликс Менделсон) и дирижиране при Бернхард Секлес.

Времето между 1910 и 1920 година на отминалото столетие бележи първия голям активен период в неговия живот. През 1914 г., само на 19 години, Хиндемит става помощник-водач на оркестъра на Франкфуртската опера, а две години по-късно е повишен в длъжността концертмайстор. Едновременно с това свири и като втори цигулар в основания от неговия учител Адолф Ребнер струнен квартет.

Бурните събития в Европа, с избухналата Първа световна война не отминават и младия композитор. През септември 1917 г. той е мобилизиран в Имперската кралска армия на Германия, а през 1918 е изпратен в Елзас, където е назначен като барабанист на полка, в който служи. Тогава за първи път се проявява и неговия талант на организатор и общественик – Хиндемит сформира свой струнен квартет във военната база, с който изпълнява първите си квартети, написани между 1915 и 1918 г.

След завръщането от фронта, през 1920 г. Хиндемит събира нов състав, в който, освен него като виолист, влизат цигуларите Лико Амар и Валтер Каспар, както и по-малкия му брат Рудолф, който е виолончелист. Така се ражда един от най-знаменитите камерни ансамбли в Европа през 20-те години на XX век – квартет "Амар", известен още и като "Амар-Хиндемит". Съставът съществува до 1933 г., като за този период изнася над 500 концерта в цяла Европа, а в репертоара му, освен творби на Хиндемит, влизат и произведения на Моцарт, Шуман, Верди, Барток, Равел, Стравински, Шьонберг, Веберн, Филип Ярнах… Любопитен щрих от биографията на ансамбъла, а и на самия Хиндемит е посещението на квартет "Амар-Хиндемит" в тогавашния Съветски съюз, където той се запознава с 11 години по-младия си колега Дмитрий Шостакович.

Периодът между 20-те и началото на 30-те години на XX век е изключително плодотворен за Хиндемит в областта на камерната музика. Още тогава у него се проявяват най-характерните черти, които ще изградят стила му на творец и общественик: последователност, целеустременост и устойчивост на естетическите позиции. В ранните си творби Хиндемит се освобождава от влиянието на късноромантичната стилистика. За уравновесената му натура е характерна близостта с естетиката на Брамс, чието влияние се долавя в ранните камерни произведения. В същото време обаче, в други творби като например в песните по стихове на Едуард Райнахер и Георг Тракл се открива влиянието на експресионизма. В сюитата за пиано "1922" се долавя урбанистичната естетика, а в следващите инструментални опуси, създадени по същото време, той слива концертното, камерно и симфонично начало. Така младият Хиндемит успява да постигне своя художествен и етически идеал в сферата на възвишената поетика на класическата уравновесеност, но без да бъде ретроспективен или еклектичен.

В следващите години Хиндемит развива и утвърждава своя музикална система, която обосновава и теоретично, и в която създава късните си творби. Пише музика за почти всички инструменти, влизащи в състава на класическия оркестър, както и за такива, употребявани по-рядко, а също така и музика за различни по вид ансамблови формации.

През 30-е години нацисткия режим в Германия забранява музиката на Хиндемит и го подлага на репресии заради хуманистичните му убеждения, както и заради полуеврейския произход на съпругата му. Принуден да напусне родината си, той вписва името си и като един от основоположниците на съвременната турска музикална култура, като става един от основателите на Истанбулското музикално училище и Музикална академия в Анкара, където работи няколко години. След това той пребивава за кратко в Египет, а оттам заминава за Съединените щати, където работи като университетски преподавател в различни градове до края на 40-е години. В последното десетилетие от живота си Хиндемит се установява в Швейцария, където живее и работи до смъртта си през 1963 г.

В изданието си на 19 декември, вторник, от 19.30 часа, предаването "Студио Музика" отдава почит към личността и делото на Паул Хиндемит. Ще го направим заедно със събеседниците ни: акад. Васил Казанджиев, проф. Огнян Константинов, д-р Анжела Тошева и Стефания Янкова, а музиката на Хиндемит ще звучи в изпълненията на български и световно утвърдени майстори, както и в интерпретацията на самия композитор като солист и диригент.

Снимки: Wikipedia, britannica.com