Президентите на България и Косово се срещат с цел задълбочаване на отношенията между двете държави и обсъждане на стабилността в Югоизточна Европа. Това е важна среща, която подчертава желанието на София и Прищина да укрепят сътрудничеството си и да се справят с общите предизвикателства в региона.
Акцент в разговора на двамата президенти ще бъде поставен и върху българската общност. Близо 15 000 души в Косово имат българско самосъзнание. Българското малцинство не е признато официално от властите в Прищина. През януари тази година в Парламента на Косово беше внесена втора подписка с искане българите да бъдат признати за самостоятелна общност.
Балканистът Райна Асенова изрази вижданията си относно този важен момент в ефира на "Нашият ден". Тя напомни, че България беше сред първите страни, които признаха независимостта на Косово, въпреки че това решение доведе до напрежение в отношенията между София и Сърбия. Впоследствие Сърбия извика своите посланици от страните, които признаха Косово, но по-късно бяха намерени начини за подобрение на отношенията. Спред еня нашият собствен опит в региона, като този с Албания, където сме постигнали признание на българското малцинство, може да послужи като пример за успешно сътрудничество.
Асенова сподели, че в момента се наблюдават протести в Сърбия, които се задвижват от опозицията и се фокусират върху въпросите за свободни и демократични избори. Тя отбеляза, че ако се докаже, че има нечестни практики в избирателния процес, това "сериозно променя изборните резултати". Опозицията иска чисти избирателни списъци и прекратяване на купуването на гласове.
"Сърбия завършва годината с протести, които набират все по-голяма скорост. Ако бъдат доказани, всички твърдения на опозицията, говорят, че в Сърбия няма свободни и демократични избори, защото какво означава да внесеш 40 000 избиратели от Република Сръбска например в една секция, за чието съществуване републиканската изборна комисия не е знаела. Те гласуват там без да знаят къде им е издадено временното местожителство в Белград и на практика обръщат вота за столицата, тъй като там разликата между управляващите и опозицията е около 3%. Ако са дадени за Сръбската прогресивна партия около 40 000 гласа, това сериозно променя изборния резултат", коментира тя.
По нейните думи ситуацията в Сърбия също е повлияна от инцидента в Северно Косово, където заместник-председател на сръбската листа беше асоцииран с насилие. Този случай също е допринесеъл за предстрочни избори в Сърбия.
"До предстрочни избори се стигна заради ситуацията след двете масови убийства, които практически белязаха годината в Сърбия. И след това развитето в Косово и специално инцидентът в Северно Косово, в село Банска, където се оказа, че организаторът на това насилие е заместник-председател на "Сръбската листа". Това е партията, подкрепяна от “Сръбската прогресивна партия” и лично от Александър Вучич", посочва Асенова.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
