Професия лобист – същност и европейски практики

Насред нашумелите обществени скандали, свързани с корупционните практики у нас, разговорът за търговията с влияние и Закона за лобизма е особено актуален. През годините се появяват различни законопроекти за регулация, но материята остава непозната, а нерегламентираният натиск върху обществения и политически живот изглеждат невъзможни за преодоляване.

Гост в "Нашият ден" е Цветелина Тодорова, ръководител отдел "Пенсионни политики" в германската Асоциация на компаниите за инвестиционен мениджмънт, отговаряща за всички политики, свързани с пенсионни фондове и модели на пенсионно осигуряване с финансови инструменти. Тодорова говори за това какво е да си лобист в Германия и какви са предизивкателствата, които среща на първа линия пред федералните министерства и парламента в Берлин. Тя споделя полезни практики в сферата, които се прилагат в Западна Европа и поддържат общественото доверие.

За Тодорова е ясно, че нагласата на българското общество към лобизма е по-скоро негативна. Това се дължи на факта, че голяма част от хората не са запознати със законодателните процеси и по какъв начин може да се окаже полезно влияние върху тях.

"Лобизмът всъщност е представяне на интереси – било то на бизнеси, индустрии, малки и средни предприятия, но също така на работещите и на потребителите. Това е изключително важно, защото законодателният процес регулира много тънки детайли в една огромна част от нашия ежедневен живот. Тези тънки детайли имат нужда от едно дискутиране от всички възможни перспективи", обяснява Тодорова. Тя смята, че за целите на истинския дебат са необходими експерти от различни области, научни становища и хора, които много добре владеят материята на определен бизнес модел.

Експертът допълва: "Законите се приемат с идеята след това да се спазват. Затова трябва да сме изключително внимателни какви правила всъщност приемаме, за да сме сигурни, че техните въздействия ще бъдат благоприятни и в духа на една положителна промяна. Затова лобизмът на първо време е нещо положително.“

В момента в България отново се говори за Закон за лобизма. По думите на Тодорова тази сфера все още се регулира и в Германия: "Тук има Лоби регистър – така се нарича Законът за регулиране на лобизма, който влезе в сила 2022 година и който сега бива подобряван в началото на 2024 година. Това е част от законодателните процеси не само в България, но и в Западна Европа." Според Тодорова наблюдението и подобряването на тези практики е израз на политическа култура в Германия, където има над 1000 лобистки организации.

Цветелина Тодорова запознава слушателите по-подробно с механизмите на лобистката система в Германия.

"Според мен думата прозрачност има огромно значение. Гарантирайки прозрачност, ние можем да гарантираме един стегнат и легален процес, без да има опасност от корупционна дейност. Тази прозрачност в Германия се гарантира, от една страна, като бъдат регистрирани всички лобисти, всички длъжностни лица с такава професия, които по някакъв начин оказват  влияние върху политически процес. По същия начин бива регистриран и финансовият ресурс, който се влага в лобистката дейност."  Тодорова не подценява факта, че една по-голяма финансова организация винаги ще може да си позволи повече средства и експерти, които да лобират в неин интерес.

"От 1 март тази година ние сме длъжни да качваме абсолютно всички документи, които представяме пред парламента и пред министерствата, включително и имейли, ако те съдържат досега несподеляно съдържание. Това означава, че цялата комуникация към законодателя бива предоставена на обществеността, защото лоби регистърът е достъпен за всеки.", разказва гостът за нововъведените законови изисквания в Германия.

Тодорова споделя повече и за начина, по който лобистите успяват да защитават интересите на бизнеса и обществото. На първо място изключително важно е упражняването на мониторинг. Това означава яснота какви са законодателните проекти, обекти на политическата дейност. Проследяването на заложените политически идеи започва още от самите предизборни кампании, пояснява Тодорова. Лобистите проучват замислените законови промени и това как те биха засегнали бизнеса. Понякога директивите идват от Европейския съюз и ситуацията трябва да бъде съобразена на международно ниво, допълва експертът.

Лобистите събират и обработват данни, научни изследвания и аргументи и ги предоставят на министерствата, които съставят съответните законодателни чернови. След това ги представят и в парламента, когато се случват парламентарните четения. Тодорова допълва, че германските лобисти доста често биват канени и на изслушвания, за да изразят и пред съответните парламентарни групи и комисии как съответната законодателна мярка би повлияла на дадена сфера.

Упражняването на влияние е много тясно свързано със защитаването на интереси. По тази тема Тодорова казва: "Тук има един тънък момент и според мен той е разковничето в това дали лобизмът ще бъде приет положително или отрицателно. Защитаването на интереси прави необходимо изкарването на първа линия на дадени аргументи. Цялата картина получаваме след като съберем всички лобисти заедно. Лобизмът ни кара да седнем и да премерим аргументите."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл: