Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"
Според Милушева този въпрос е нещо, което тепърва ще подлежи на обсъждане и анализ. Темата е много любопитна и е свързана с работата на рекламиста. "Когато става въпрос за комуникации, нашата цел е да достигнем до възможно най-много хора, и то с послание, което е релевантно за всички - това става все по-трудно и е все по-голям проблем. Това се дължи на главоломното развитие на технологиите. Никога не сме били свидетели на такъв технологичен, комуникационен, социален прогрес.", казва творческият директор.
Милушева си служи с историческа препратка, свързана с изобретяването на печатарската преса, което довежда до първата истинска революция в световната комуникация. Откритието на Гутенберг демократизира разпространението на информация. Първите 200 броя на библията са се печатали в продължение на цели три години и това е било чудо за времето си. Но малцина са били тези, които са можели да прочетат едно от тези копия.
"Технологиите изпреват хората от много отдавна. Ние не трябва да се плашим, че догонваме технологичния процес - това малко или много се е случвало винаги. В момента създаваме по-бързо, отколкото можем да осмислим.", заявява Милушева, според която много хора не могат все още да осъзнаят промените, настъпили в последните 20 години. Докато само преди няколко десетилетия всички гледат един канал, едни лица, едно съдържание, в днешно време алгоритъмът се проявява по индивидуален начин, а информационните канали са многобройни. Милушева дава като пример киното, което от големия екран слиза в стрийминг платформите и индивидуалните монитори на дигиталните устройства. Рекламата на един филм често вече е персонализирана според спецификите на отделните аудитории. За творческия директор този персонален подход има своите плюсове, но всъщност представлява комуникационен капан. Милушева казва, че този тип реклами са известни като "ехо камери" - те само усилват и валидират това, което вече знаем, и ни затваря в рамките на собтвения ни вкус, което пречи на комуникацията с околните.
"Поляризацията в обществото по всяка една тема е пряко свързана с тези различни реалности. Не е нужно да харесваме едни и същи неща и да вярваме в едни и същи идеи, но е важно да имаме общи аргументи и факти. Това вече не съществува и тук не говорим за разлика в поколенията.", смята гостът. Милушева запознава слушателите с проучване на Станфордския университет, проведено в няколко държави. Според резултатите има твърде големи идеологически разлики между момчетата и момичетата от Gen Z поколението. Това е част от един динамично развиващ се процес, в който пропастта между представите за добро, лошо и визията за бъдещето се увеличава. Младото поколение тепърва ще играе решаваща роля в живота, политиката и и кономиката и е важно да умее да се обединява в разбиранията си. Ето защо, според Милушева, е важно дори в дигиталната реалност да търсим споделеност на преживяванията и интересите.
Работата на рекламиста го принуждава да влиза в ролята на наблюдател и изследовател на човешкото поведение. Затова тези тенденции са толкова видими и отчетливи за Милушева, в качеството ѝ на креативен директор. Липсата на общи референции и препратки възпрепятсва комуникационния процес.
"Ценностите и идеите са най-важното нещо, което обединява едно общество. Така се формират държави, групи от хора, идеологии. Това е важно, за да имаме общи основа и посока.", вярва Милушева. Според нея времената на криза са особено добър лакмус, който прави видими тези процеси и проблеми. В нашето съвремие отливът на младите хора от традиционните медии, възприемането на социалните мрежи като главен източник на новини водят единствено до поляризация, дезинформация и изкривена представа за реалността.
Надеждата е, че човечеството за пореден път ще успее да догони технологичния прогрес и ще се научи да комуникира в новата световна реалност.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
