В първата от поредица лекции, която представя Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет, обсъжда темата "Модерното в началото на ХХ век" и неговото влияние върху градската среда. Илиев, изследовател в областта на историята и философията на архитектурата и градоустройството, подчертава важността на разглеждането на модерния град и неговите аспекти по интердисциплинарен начин. В предаването той споделя, че целта на лекциите е в голяма степен последващата дискусия, която анализира визията за съвременния град.
Модерното понятие неотдавна е проникнало в нашето съзнание, а със сигурност е пронизало целия европейски ХХ век. То отразява желанието за прогрес и иновации, които се изразяват във всички сфери на обществото, особено в градската среда. ХХ век се оказва период на опити и откази, когато трансцендентната естетика на предишните епохи е изместена от стремежа към новаторство и функционалност.
Историческият контекст на модерната епоха обогатява разбирането ни за града като сцена на масовия прогрес. Това е време, през което обществото се стреми към по-широки обществени промени, към което архитектурата и градоустройството допринасят чрез създаването на модерни градски пространства.
“ХХ век се опитва да обърне това, като разположи красотата не на високо място, а сред всички, да я масовизира и в този смисъл да я направи добра и полезна, като акцентът е върху полезното, а не върху красивото“, коментира Илиев в интервюто.
Основният аспект на модерното градоустройство е отхвърлянето на традиционната естетика, в която красотата е съпътствана с вечност и елитарност. Вместо това фокусът се пренасочва към функционалността и полезността на градската среда. Този преход предизвиква много дискусии, като често се критикува модерния град за липсата на естетически качества.
"За първи път целта на публичното е добро и общо споделено, а не красиво, вечно и елитно", казва той.
Илиев подчертава, че въпреки тези критики модерният град има своите предимства. Той е насочен към общото благо и доброто на всички граждани, като се стреми да отговори на конкретните нужди на съвременното общество. Така се поставя началото на новата епоха на градското планиране, където етиката и функционалността играят ключова роля във формирането на градската среда.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
