В спора за златодобива в близост до населените места разногласията се задълбочават. Протестите на жителите на Западна България срещу планираните златни мини, които биха се намирали недалеч от техните домове, не са само повод за дискусии, но и предмет на сериозни разсъждения от страна на различни експерти и граждани. За да разберем по-детайлно какво е на практика предстоящото предизвикателство и как би могло да засегне общностите в засегнатите райони, се обърнахме към някои от ключовите фигури в спора.
На 18 март жители на Божурище излязоха на протест заради проучвателните дейности и добива на злато на територията на общината.
В интервюта за рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден", Веселин Денев, администратор на създадената връзка с казуса Facebook група "Не на златодобива в общ. Божурище", Михаил Славчев, общински съветник и активист, както и инженер Георги Андонов, споделиха своите опасения.
"Това, което ни обединява, е желанието да живеем спокойно и в една чиста среда", казаха те. "Не мислим само за нас, а за нашите деца и бъдещите поколения, тъй като ефектът от един такъв рудник ще се разпространява десетки години."
Те подчертаха, че планираната територия за златодобив е значителна – 194 квадратни километра, която засяга части от пет общини. Това включва Божурище, Банкя, Брезник, Сливница и Драгоман. Ако дейностите продължат, територията, която инвеститорът има разрешение за добив, ще бъде още по-голяма. Това създава загриженост за възможните негативни въздействия върху околната среда и здравето на хората.
Един от основните аргументи на противниците на златодобива е свързан със запазването на природните ресурси и биоразнообразието. "Ако това се случи, е неизменен факт, природата ще бъде унищожена, – заявиха те. – Там, където е планирана въпросната проучвателна дейност, всъщност е 100% горска местност. Ако след сондажите инвеститорът пристъпи към добив, тази гора ще изчезне."
Освен това противниците на златодобива изразиха загриженост относно замърсяването на въздуха, което може да бъде предизвикано от открития добив, включително използването на взривове и химически реагенти. Тези процеси могат да доведат до генериране на фини прахови частици във въздуха, което може да има сериозни последици за здравето на хората и околната среда.
Чуйте в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
