Философията може да бъде разглеждана като разговор с нашите предци. "Смелост за истината" е събитието, с което ще бъде отбелязана 40-годинината от смъртта на Мишел Фуко – един от най-значимите и цитирани философи на изминалия век. За съвременното звучене на Фуко и предстоящото събитие в "Нашият ден" разказва проф. Стоян Ставру от секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН.
На 25 юни се навършват 40 години от смъртта на големия европейски мислител. По този повод утре (19 юни) от 17:30 ч. в Театрална зала, Ректорат на Софийския университет, ще се състои публичната лекция, озаглавена "Смелост за истината". Това е името на последния курс лекции (1983-1984), който Мишел Фуко изнася непосредствено преди смъртта си – неговото своеобразно завещание, пояснява проф. Ставру.
Събитието е организирано от Издателска къща КХ – ИК "Критика и хуманизъм", Културния център на СУ и Секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология, БАН.
По думите на проф. Ставру цикълът лекции се занимава с въпроса какво основание се дава, за да може в демократичната игра истинният дискурс да надделее над лъжливия. Как разбираме кое е истина в нашите демократични общества, пита Фуко. Въпрос, който проф. Ставру намира за все по-актуален и объркващ.
Фуко свързва истината с етоса, като, без да заема ясна позиция, изследва генеалогиите на самото понятие "истина". В съвременното демократично общество, в което всеки има право да говори публично, истината се заявява не от най-добрите, а от най-многобройните, коментира проф. Ставру.
Понятието паресия, което произхожда от гръцки език и означава "говорене на истината" също е въведено от Фуко. Паресията се отнася както до смелостта да кажеш всичко, което трябва да бъде казано за истината, така и до способността да се изправиш пред истината – дори когато тя е болезнена.
Истината започва от вътрешната грижа за себе си – от подготовката да говориш смело за нея. Това, по думите на госта, е вид критика към демокрацията, която е основана на мнението на мнозинството, без да дава трибуна на тези, които полагат тази грижа към себе си и истината. Проф. Ставру изразява мнението, че все по-рядко срещаме подобно явление в политическите взаимодействия, а етиката на добродетелта, която разглежда Фуко, е маргинализирана.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
