Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката. Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA.
Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена и дати. Това, по думите на Сотирова, се дължи на високите обороти, на които мозъкът работи непрестанно. За щастие съществуват различни прийоми, които увеличават възможностите на паметта ни.
В основата на всяка мнемонична техника е визуалният образ или асоциацията. Когато мислено преведем дадена текстова информация в изображение, тя много по-лесно остава в паметта ни, пояснява Сотирова.
Човешката памет бива два вида – краткосрочна и дългосрочна. Първата ни позволява да боравим с информация тук и сега, в рамките на няколко секунди и минути, но нейният капацитет е ограничен. Дългосрочната памет, от своя страна, отговаря за способността ни да придобиваме умения, да съхраняваме опит, спомени и стара информация.
Колкото по-комични или абсурдни асоциации създаваме, толкова по-лесно запомняме дадена информация, заявява Сотирова. Друг интересен метод е възстановката – например, когато отиваме да вземем нещо, но по пътя забравим какво, е достатъчно мислено да извървим пътя обратно. Ароматите също са пряко свързани с паметта. Съществува и методът "Римски лабиринт", при който върху добре познат маршрут наслагваме необходимите задачи за деня. Разделянето по групи с общ признак е друг лесен за прилагане метод.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
