Не е тайна за никого, че решаването на социалните проблеми на държавата ни се крият в образованието и разкриването на пълния потенциал на населението, част от което са и ромите. Практиката показва, че при ромските деца почти винаги има надграждане в степента на образование на родителите. В смисъл, ако родителите имат средно образование, то в много от случаите децата им завършват висше.
Как проблемите в средното образование влияят върху броя на кандидат-студентите от ромски произход; има ли статистика колко млади роми записват да учат висше образование; кой и как им помага в подготовката за приемните изпити; колко от тях завършват и какви са причините някои да се отказват – за всичко това разговаряме с Людмила Живкова, директор на фондация "Студентско общество за развитие на междуетническия диалог". С какви проблеми се срещат младите роми, желаещи да учат във висше учебно заведение – с това започва разговорът ни с нея.
От много години Тръстът за социална алтернатива (ТСА) се грижи кандидат-студентите – роми, да са добре подготвени за приемните изпити. Допреди две години имаше "Стипендиантска програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности". За нея вече сме разказвали. Днес Тръстът реализира друга програма "Учител в моята общност". Какво представлява тя; колко младежи обхваща и каква е мотивировката им да се включат в нея; как биват приемани от екипите, в които постъпват на работа – за всичко това разговаряме с Мартина Дробенова, координатор на друга програма.
"Най-добре се учи от личния пример" – казва една поговорка. Колко важен е личният пример и мотивировката в семейството и през какво минават ромските младежи при утвърждаване в професионалната сфера – продължава разговорът ни с Людмила Живкова.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
