"Кръвта вода не става" – тази стара мъдрост в различни варианти се среща в устния фолклор на почти всички народи. За нас – българите, тя ще рече, че независимо от причините за преселванията, независимо от разстоянията и континентите, българите си остават българи запазвайки вярата, традициите и обичаите си. В края на 18 век, след войната между Русия и Османската империя няколко хиляди български семейства се преселват в Молдова, Украйна и Влахия. Същото се случва и през последвалите две войни в началото на 19 век, както и след подписването на Одринския мирен договор, благодарение на който общият брой на изселниците достига 150 000 души. Тези преселнически вълни са изследвани и описани в много исторически трудове, а и днес продължават да се събират свидетелства и разкази на наследниците на тези българи.
В "Познати и непознати" гостуваха двама такива българи: Валери Иванов, председател на Центъра на бесарабските българи в България, и Анна Великова – юристка, специалист по международно право с опит в бежанско-мигрантски кризи. Разговорът ни с тях започва от първите им спомени от отбелязването на 29 октомври. "Няма нужда да използвам тази дума "спомням", а направо ще кажа, че ние направо си спазваме традициите. Всичките български традиции и обичаи са живи в Украйна и Молдова. ... А празникът ни е възроден. Той е честван за пръв и единствен път през 1938 год. и след разпадането на социалистическия блок той е възроден." – казва Валери Иванов. "За мен винаги този ден беше повод да отбележим връзката си с България... да отбележим неразделността си с България защото ние над 200 години сме били откъснати от нея, но успяваме да запазим основните елементи на българския етнос – езика, културата, религията, самото съзнание, че сме българи. Но сме хора с два корена" – спомня си Анна Великова. За есента – сезона на сватбите и съборите, за позабравените български музикални инструменти, но, за съжаление, и за войната – с това продължи разговорът ни. Какво още си казахме – чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
