Любомира Петева – "Дъщеря на баща си"

Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на живота на една "Дъщеря на баща си". Тъкмо така се нарича дебютната стихосбирка на Любомира Петева – "Дъщеря на баща си". В книгата ѝ любовта контрастира с изоставянето, а думите рамкират живота – от крехкото му начало до неизбежния край, с всички хаотични моменти между тях.

Ели Видева, редакторът на книгата, казва, че "Любомира Петева пише, както диша. Стиховете ѝ са естествени и непосредствени. През сблъсъка на чувствата, в който влиза безпардонно, готовността ѝ за борба в името на душите е динамична. Полетът на мечтите ѝ е многоцветен, клетвата пред паметта на бащата – сакрална. Изповедността на книгата предизвиква не само размисъл, но и желание да се препрочита отново и отново".

Защо обаче Любомира пише тази книга?

"Вярвам, че живеем в едно много объркано общество, където непрекъснато ни учат да крием чувствата си. Ако плачеш, означава, че си слаб. Ако се смееш прекалено шумно, означава, че не си добре възпитан. Гледам и как се случват нещата с възпитанието на моето дете и неговите връстници. Ние винаги казваме: "Сега недей да крещиш! Сега недей да бягаш! Сега бъди послушен!", и това възпитание, което ни налага обществото всъщност ни кара да се затваряме в себе си. Тези стихове, които намериха дом в тази книга, и въобще нещата, които пиша, са моят начин да изразя това, което премълчавам по принцип. Това, което другите не ми дават да кажа в един обикновен разговор, защото хората винаги бързат, никога нямат време. Разговорът между душите ни доста оредяха", каза тя в "Артефир".

Животът ни рамкира, а ние се учим на себе си, смята Любомира Петева. Важната ни цел в живота според нея е да се научим да разбираме това, което чувстваме, и да вярваме в мечите си.

След като става родител, тя осъзнава, че няма как да възпиташ едно дете в любов, ако първо не я откриваш в себе си. Затова ѝ е на мнение, че човек трябва да се обича, за да може да обича и другите. Вълнува се много и от психологията на човека и вярва, че стихотворенията в книгата ѝ отговарят на някои от въпросите за човешката природа.

"Когато човек чувства, той иска – не иска показва повече, отколкото трябва да покаже. Затова е много важно не само в литературата, но и в живота да имаш редактори. Смятам, че нашите приятели, нашето семейство и въобще обкръжаваща ни среда колкото може да ни рамкира, толкова е добре понякога да я слушаме, за да ни заглади като камъчетата, които морето заглажда", допълва още авторката на стихосбирката "Дъщеря на баща си".

Корицата на стихосбирката ѝ е дело на художничката Констанца Колева и вплита в себе си тъкмо нишката за продължението на живота, която всеки от нас представлява.

"Държах тази книга да е свързана с баща ми, въпреки че не е посветена на него – обяснява Любомира Петева и допълва – Аз много обичам да казвам, че продължавам живота му."

Според нея животът след смъртта е животът, който следващото поколение оставя. По нейни думи "ние отделяме изключително голямо внимание на две събития – на живота и на смъртта, а това, което се случва между тях, сякаш остава скрито". Затова и трябва да сме благодарни за всеки нов ден и за всеки миг в него - бил той добър или от тези, които ни приземяват, дори зазимяват.

Целия разговор с Любомира Петева чуйте в звуковия файл.