В рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" проф. Стоян Ставру разсъждава над правата на изчезващите вследствие на климатичната криза островни държави и други хабитати.
Защо, докато се борим с водната криза, трябва да се вълнуваме от потъването на островната държава Тувалу – или в какво се изразява климатичната солидарност и геополитика?
Проф. Ставру поставя акцент върху очакването богатите държави да спасят някои изчезващи територии. Вече съществува понятието "климатични бежанци" и дори има случаи, в които изчезващите държави предявяват иск за обезщетение заради претърпяното териториално заличаване. Става въпрос за проблем, който се корени в глобалното отношение на човечеството към проблемите на климата.
В този глобален казус става въпрос за така наречената "метасолидарност" – не просто съпричастност към всички живи същества, но към цялата Земя и нейните компоненти.
Проф. Ставру казва: "С развитието на технологиите и увеличаването на населението ни се налага да взимаме все повече решения, които не са от човешки тип – какъв да е климатът или кой от видовете да изчезне. Има решения, които не са по силите на човека, и отговорите са свързани със сериозна критика, натоварване и чувство на вина. Има места, където влиза представата за божественото, където човек по-добре да се откаже да взима решения, защото не може да се справи с последиците."
Тимъти Мортън нарича проблеми като този за климата "хиперобекти". Става дума за теми, които дори да сме силно информирани, не можем да разберем. Проблемът с климата, по думите на проф. Ставру, в различни географски места се изразява по различен начин. Това, което е проблем за едни общества, е надежда за други.
В борбата с климатичната катастрофа важна роля играе и корпоративната пропаганда, която разчита на икономическа и културна инерция, както и на отклоняването на вниманието от същността на проблема.
Отричането на истината за климатичните проблеми е психологически механизъм, който Клайв Хамилтън разглежда в книгата си "Реквием за един вид". Основната причина за това явление е когнитивният дисонанс между знанието за проблема и начина на живот. Знаем, че нещо вреди, но не можем лесно да се откажем от него. Често или игнорираме информацията, или рационализираме с мисли от типа: "Дори и да се променя, няма да има глобален ефект."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
