Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отвъд граничната бразда, ключовият маршрут, или как се дислоцират проблемите

Лалка Димитрова
Снимка: личен архив

На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и оценка на дейността по отношение на противодействието на незаконната миграция, на трафика на наркотици и като цяло, на съвместните действия по противодействие на организираната престъпност. Поводът за тази среща вероятно е била и информацията за загиналите на 27 декември м.г. младежи-мигранти в Странджа. 

В какво състояние е в момента външната граница на Шенген, бе поводът да поканя за разговор в "Мрежата" разследващата журналистка от Бургас Лалка Димитрова, която преди 3 години стана носител на наградата "Червена линия" на Антикорупционния фонд за разследване, свързано с фрапиращи съвпадения в бланкетните декларации за регистрация на мигрантите, заловени в Бургас. 

Тогава тя разследва случая с голям брой мигранти, влизащи нелегално в страната ни, вписвани бланкетно в декларациите като родени в една и съща година, на една и съща дата, в един и същ град в Сирия. Според Лалка Димитрова към момента на приемането на страната ни в Шенген този случай не е  решен.

Поглед от днес

"Знаете, че засилването на сигурността по границите ни беше един от критериите  за членство на страната ни в Шенген. Трябва обаче дебело да се подчертае, че решението на ЕС за приемането на България няма условие за прием за неограничен брой мигранти, различно от задълженията ни по Дъблинското споразумение. Впрочем такава дезинформация се разпространява най-вече в социалните мрежи и се легитимира и от политици, откровени популисти. 

Освен внушенията, официалните институции у нас са категорични, че страната ни технически е покрила параметрите за Шенген, т.е. системата за сигурност е модернизирана. В края на миналата година Граничната полиция обяви обществена поръчка за доставка на 30 дрона за наблюдение на стойност половин милион лева, пак с европейски пари, и те поддържат интегрираните системи за наблюдение, има осигурени термовизионнни камери, а статистиката дори отчита спад в броя на нелегалните мигранти към Европа за изминалата година."

 На хартия всичко звучи чудесно

"Какво обаче става отвъд граничната бразда, отвъд официалната информация и отвъд статистиката? Тези въпроси са важни най-вече на фона на смяната на властта и възможностите на ескалация на гражданската война в Сирия, което пък крие опасност за развиване на нова бежанска вълна, знаете обстановката в Близкия изток продължава да бъде нестабилна, въпреки добрата новина от последните дни за спирането на огъня в Газа. Положението там продължава да бъде несигурно, а проблемите в световен мащаб са много и няма как България, която е ключов маршрут за мигрантския трафик и е външна граница на ЕС, да не бъде уязвима. Така или иначе е ясно, че този натиск няма да спре, защото Европа е разглеждана като привлекателно място за живеене поне засега."

Добре издържана сюжетна линия

"Искам друго важно да отбележа по повод репортажа за три или пет, в различните медии цифрата е различна, на труповете на бежанци в Странджа. Аз изгледах с интерес репортажите, но за себе си бих могла да кажа, че така изложената фактология провокира много въпроси. Отговор на тях аз така и не открих дори и в продълженията по темата, излъчени по така наречените  "големи телевизии". 

Да, чудесна фабула, сюжетната линия беше добре издържана, но за мен липсваше още един друг план. Къде е другата гледна точка и можем ли да приемем думите на тези доброволци съвсем безкритично? И в този случай, според мен, не бива фриволно да боравим с данните и преди да се правят генерални заключения, трябва да направим по-задълбочен прочит на събитията и да проверим фактологията внимателно дори и да се изтъкват в случая хуманни подбуди. 

В края сметка това е въпрос и за националната сигурност на България и неслучайно има граници и неслучайно тези граници се охраняват. И съжалявам, че трябва да го кажа аз, но 5 трупа в Странджа, дори да звучи сензационно, не е необичайно събитие по нашите географски ширини. Цяла Странджа е осеяна с трупове на мигранти, а доскоро моргата в Бургас беше буквално препълнена с трупове и се наложи съвсем доскоро те да бъдат, образно казано, прощавайте за грубия израз, дислоцирани във фризер за сладолед до разпознаването им."

Проблемите не са един и два

"Достатъчно добре подготвени ли са нашите гранични полицаи за работа в тези трудни условия, особено в Странджа, където теренът е много труден? Имаше случай, който припомням. През зимата на 2023 година служителка на Гранична полиция се самопростреля в крака със служебното си оръжие. Тогава се каза, че инцидентът станал при екшън с мигранти, но мои източници твърдят, че е под въпрос дали тя все пак е умеела да борави добре с оръжието. 

Друг случай, друг проблем – поредица от катастрофи с камиони на Гранична полиция пак в Странджа. Има версии за заспиване на водачите, несъобразена с условията на пътя скорост, а според данни на хора, с които разговарях, един от инцидентите е бил причинен, след като в закритата каросерия на камион са били натоварени голяма група мигранти, които по пътя започнали да се блъскат в стените на същата тази каросерия и превозното средство се е преобърнало на пътя. 

Говоря за липса на достатъчна подготовка, та, според същите тези източници, мигрантите са били натоварени в този камион, за да бъдат върнати обратно на турската граница и това е свързано с така нареченото "отблъскване"."

Какво представлява този термин ли?

"По същество това представлява принудително, незаконно връщане на мигранти, преди те да имат възможност да поискат убежище, защото, съгласно международното право, имат право да поискат такова, и е забранено изпращането на търсещите убежище обратно в страните, където животът или благосъстоянието им могат да бъдат в опасност. Може за мнозина да е известно или не, че още през 2023 година Литва легализира отблъскването на мигранти, които пресичат границата нелегално, въпреки критиките на правозащитните организации, които казват, че това законодателство узаконява експулсирането, което пък нарушава международното право."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43