Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно очертаха профила на 2024-та като успешна. Макар и благоприятна от археологическа гледна точка обаче, годината донесе и трудности на българските археолози. В студиото на "Какво се случва" доц. Христо Попов, директор на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, коментират проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.
"Убедих се, че българите имат нужда от добри новини и се радват силно. Смятаме, че първата мраморна статуя е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по начина, по който е изработена и почерка, който е оставил съответния ваятел. Това е много вероятно, но не е сигурно, засега нямаме по-добра версия. Втората статуя е по-късна, в момента се почиства и възстановява в нашия музей, но засега нямаме фаворит на кого е." – разказва проф. Людмил Вагалински
Според доц. Христо Попов когато има последователен процес като в Хераклея Синтика, търпение и усърдност, те се отплащат. "Като стратегия това е правилния начин, добра локация с достъп, за туризма и за местната общност може да има траен ефект."
Проблемите, които археолозите ни се налага да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. "Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика между думи и дела – казва проф. Вагалински – Проблемът е броят на специалистите, с ГДБДП се познаваме лично, но те са един файтон хора. Няма и присъди."
"Свръхбюрокрация, разрешения за теренни проучвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с обикновен разрешителен режим, в момента се чакат с месеци – допълва доц. Христо Попов – Липсва идеята за дългосрочност. Средствата за археологически проучвания бяха вкарани като капиталови разходи, което доведе до невъзможност да се кандидатства".
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
