Пиеро Епифания и неговата "Афроперуанска психеделия"

Повече от три (направо почти четири)  години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos, така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част от планирана трилогия, но ние съвсем естествено го слушаме като на цялостен (и пълноценен) албум, тъй като не времетраенето и не броят на композициите в него са важни, а богатството, разнообразието и наситеността на звученето, защото в тези по-малко от 19 минути преминаваме през десетки светове, отглас от които остава у нас дълго след като сме го изслушали.

За първи път чухме как звучат на живо тези пиеси по специален повод миналото лято, когато Пиеро откри със своя квинтет Piero Epifania Electric Band за сина на "краля на малийския блус" Вийо Фарка Туре в София. И още тогава останахме очаровани от това как в рамките на всяка една от тях чуваме сякаш по повече от една песен, без това да звучи претрупано или претенциозно. Това, което Перо е казал в Miles, los amigos в рамките на цял дългосвирещ албум, в Psicodelia Afroperuana е синтезирано в един доста по-подходящ за скоростта на света, в който живеем днес, формат. Музиката се усеща директно със сърцето със своята ефирност и лекота, без обаче да е лесно смилаема или easy listening, както е модерно да се казва на новобългарски. Ритъмът "фестехо" съвсем естествено се среща с психеделични клавирни партии, тувинско гърлено, способно да разбуди и дракон, китари а ла Марк Рибо, могъщ басов гръбнак и дори струнен квартет, а тази "сложност" на звука също удивлява отново… с лекотата и ефирността, която носи, а и с факта, че спрямо предишния албум Psicodelia Afroperuana е в пъти по-близо като усещане до начина, по който групата звучи на живо.

Ако в дебютния албум пъстротата идва и от "хилядите приятели", които участват в него (през няколко морета и океани), в новия основният ѝ източник е въображението на автора, богатият му опит на музикален пътешественик (от Китай до Северна Македония, през Търция, Финландия, Нидерлания и България) и точно тези петима души, с които ЕР-то е създадено в България – Александър Логозаров (електрическа китара), Васил Вутев (барабани), Димитър Горчаков (клавишни) и Радослав Славчев, заменил на баса Михаил Иванов.

Още първата пиеса Bailando Solos ни отвежда един свят, доста съзвучен с този на Сусана Бака от времето на албума ѝ Espiritu Vivo (2002), световна класика в афроперуанската музика (а за времето си и доста авангарден), но… историята продължава и буквално на всеки три минути в Psicodelia Afroperuana към основния наратив се добавят още и още сюжетни линии и неочаквани обрати, които няма да ви издваме тук, облечени в думи, за да не развалим удоволствието ви от първото слушане.

Концертната премиера е на 7 март в столичния "Арт клуб 158" – с много гости и с медийната подкрепа на "Аларма", а интервютата ни с Пиеро Епифания за БНР можете да слушате идната седмица в "Пулсиращи ноти" по "Хоризонт" (понеделник, 3 март, след новините в 22.00ч.), "Аларма Югозапад" по радио Благоевград (понеделник, 3 март, след новините в 23.00ч.), в "Аларма" по програма "Христо Ботев" (сряда, 5 март, в 21.30ч.) и на страницата на Радио България.

Уловете себе си и приятно слушане!