"Пиявици и рози" – четири истории за белезите от (не)любовта

Не вярваш на институциите, развила си търпимост към агресията, виждаш, че цялото общество намира домашното насилие – къде понякога, къде често – за нещо в реда на нещата. Страх те е, срам те е, унижена си, не можеш да си признаеш, да приемеш, че човекът, с когото си избрала да делиш живота си, е насилник. Имаш нужда от подкрепа, от разбиране, от някой, който просто да те изслуша, без да ти казва, че трябва да търпиш, да се примириш, да продължиш, макар и заседнала на едно място. Любовта почти никога не е само цветя и рози, но е ужасяващо, когато се превръща в "Пиявици и рози“.

Александър Николов и Димитър Панайотов, основателите на фондация “Документалистите”, които някога разказаха за “Последният дар на човека“, сега отново създават своята мултимедийна документална публицистика, за да покажат колкото обществено значим е личният проблем с домашното насилие. “Пиявици и рози” е новият им проект, който засяга именно този проблеми е напълно достъпен на сайта www.den.fm.

“Вярваме, че все някой трябва да говори по тези теми и трябва да говори по един нов начин. Начин, по който да бъдат чути гласовете на самите хора, които са пострадали от това насилие. Другата причина, поради която го правим, е да променим наратива, защото обикновено по темата се говори от жени за жени. Може би е малко странно как двама мъже решиха да работят именно по такава тема, където мъжете обикновено са насилниците, без да искам да генерализирам. Опитахме се да променим този наратив и да покажем и нашата гледна точка и гледната точка, преживяванията и емоциите, които са изпитали самите жертви на домашно насилие“, каза в “Какво се случва” Александър Николов.

Статистиката показва, че през 2024 година у нас поне 20 жени са били убити в условие на домашно насилие, а за същия този период са издадени и 5252 заповеди за защита на жени и деца от насилниците в дома им. А уж домът трябваше да е тяхната крепост, най-сигурното място. Нищо сигурно обаче няма в този живот, единственото хубаво в това е, че то подсказва и за възможен изход от безизходните ситуации. След случая с Дебора Михайлова все повече жени се осмеляват да подадат сигнал за домашно насилие.

“Всяка една история е напълно различна, не можем да генерализираме и да говорим общо. Затова и нашата документална история не е една, а са четири. Те са тематично свързани и са като антология, като антологичен сериал, но са напълно различни и разказват за различни аспекти на насилието, защото то наистина има всякакви форми“, обяснява Димитър Панайотов.

Фондация “Мисия Криле” от Стара Загора се доверява на “Документалистите” и им дава входната точка към историята – възможността да достигнат до своите героини – силни жени с тежки истории, които обаче намират сили да се изправят срещу болката, зависимостта от токсичната връзка и нелюбовта.

“Най-важното е, че този проблем не е личен, както си мислят повечето хора, не е семеен, той е обществен проблем. От нас, като едно цяло общество, зависи да го решим. На първо място, ако ваш приятел, познат или член на семейството се намира в условия на домашно насилие – подадената ръка значи всичко. Някой път значи живот. Това е номер едно – подкрепата от семейството, близките и приятелите. Не трябва да оставаме безразлични и не трябва да насърчаваме, не дай си боже, пострадалата или пострадалия да остават в условия на домашно насилие. Ако някой ни слуша и се намира в условията на такова насилие, трябва да знае, че не е сам, че не е ненормален или луд, а, че ситуацията, в която се намира, не е нормална. Може обаче да излезе от нея. За наше щастие държавата и най-вече неправителствените организации все повече се грижат за такива хора. 

Нашият съвет е всеки да се обърне към Фондация “Анимус”, която управлява националния горещ телефон за пострадали от домашно насилие и която може да насочи хората към спасение. Да ги насочи, ако ситуацията е много лоша, към настаняване в кризисен център, или към психологическа помощ, безплатна, за излизане от тази ситуация и за последващото психологическо лечение, защото това е голяма травма. Изход винаги има и всички наши героини, които са такива и в буквалния. и в преносния смисъл, го доказват. Колкото и ужасяваща да е ситуацията им, а те са били в невъзможни ситуации, всяка една от тях, понякога с жертвата на много, е оцеляла, продължила е и днес има нов живот”, разяснява още Димитър Панайотов.

Целия разговор чуйте в звуковия файл.