SLAPP делата имат различни белези, които водят до "смразяващия ефект"

SLAPP делата, медийната среда у нас и искът на Нова телевизия срещу журналиста Калин Манолов и доц. Светлана Божилова, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Черешева, председателка на Асоциацията на европейските журналисти -България (АЕЖ).

Казусът

"Нова телевизия предяви иск за 1 лев срещу журналиста Калин Манолов със събеседник доц. Светлана Божилова, която коментира в исторически план как се променят двете големи частни телевизии – Би Ти Ви и Нова телевизия, и тяхната връзка с различни политици. Доц. Божилова, която е преподавателка във Факултета по журналистика и отличен познавач на историята на българските медии, заедно с Манолов, прави ретроспекция с много контекст, като говори с добре познати факти и прави взаимовръзки, каквато е всъщност работата на медийните анализатори. 

Има немалко притеснения и съмнения по отношение на прозрачността на собствеността на българските медии, така че това е тема от висок обществен интерес. Във връзка с този разговор, но няколко месеца по-късно, откакто е излъчен, ръководството на Нова телевизия завежда дело срещу двамата събеседници. Ищците не са длъжни да заведат делото веднага, но очевидно е имало анализ на ситуацията и е било взето решение.

Искът е за 1 лев и е за причиняване на неимуществени вреди, за увреждане на репутацията и клевета. За клевета и обида най-често се завеждат дела срещу журналисти и активисти. Всъщност медийната група не претендира за огромни суми, както се случи в други конкретни казуси, но това не означава, че делото не може да има т.нар. "смразяващ ефект" върху други журналисти, коментатори или граждани, които в публичното пространство биха искали да критикуват и да изразяват притесненията си във връзка с евентуални проблеми със собствеността на големи медии. 

А в предаването, за което говорим, се споменават имена на политици, добре известни с ролята си за влошаването на медийната среда, като сред тях е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Доста притеснително е, че телевизията излиза с решение по съдебен път да търси правата си в този случай. Неимуществените вреди по принцип са характерни за физическите лица, но когато е заведено дело от юридически лица, това отваря сериозен път за цензура, защото по този начин политически партии могат да търсят своите обезщетения. От друга страна, делото се завежда срещу физически лица, тоест има непропорционалност."

"Символични дела"

"Считаме, че Нова телевизия разполага с инструментите да получи право на отговор, а нямам никакви съмнения, че Калин Манолов, като опитен журналист, щеше да им го даде. Включително, медията разполага с много голяма платформа, с която би могла да повдигне тези въпроси и да защити доброто си име. Но се стига до съдебно дело. Трябва да знаем, че един от белезите за SLAPP делата или "делата шамари", както ги наричаме в нашия юридическо-журналистически жаргон, е искането на огромна, непропорционална сума. Това са класическите случаи. Но не е задължително. SLAPP делата имат различни белези, които водят до "смразяващия ефект". 

Тоест, именно това: юридическо лице завежда дело срещу физическо, твърди се, че са причинени неимуществени вреди... Има непропорционалност в баланса на силите. Ние се запознахме с исковата молба, в която се казва, че определени твърдения са неверни, но няма аргументация в обратната посока защо те са неверни. Един от големите проблеми с т.нар. "SLAPP дела" е, че има обръщане на презумпцията за невинност. Тоест завеждат дело срещу Вас, като журналистка, заради нещо, което аз съм казала, и Вие сте виновна до доказване на противното.

Асоциацията на европейските журналисти успя да се пребори за европейска директива срещу SLAPP делата. Тя обаче е доста минималистична, касае само трансгранични дела. Държавите членки са насърчени да я транспонират в доста по-амбициозен вид, тоест това да покрива и национални дела, препоръчва Съветът на Европа. Някои държави в ЕС вече го правят. Има подробни препоръки от страна на Съвета как да се регулира този проблем, защото е много голям и е в цяла Европа. Една от тях е тежестта да падне върху ищеца. Ако някой ищец твърди, че във вашето предаване са се изказали неверни тези, той трябва да докаже защо това не е вярно. Защото дори делото да е заведено за 1 лев, ресурсите, които ще бъдат впрегнати в него, са много по-големи."

 "Дело шамар" за назидание

"Това е функцията на този тип дела. Много често ищците не са сигурни, че ще спечелят, идеята е да се знае, че е по-добре да не се говори по дадени теми. Надявам се случаят с Нова телевизия да не е такъв. Това е важна, влиятелна медия с голяма обществена функция и затова нашият призив е да преразгледат решението си. Те могат да оттеглят иска си, имаме подобни практики. Пример за това е АЕЦ "Козлодуй", които заведоха дело срещу Наталия Станчева – гражданка, която показа, че има нередности в управлението на държавното предприятие. Беше заведен иск за 1 млн. лева срещу нея и след нашите призиви през програма "Достъп до информация", както и АЕЖ, и доста сериозно медийно отразяване, искът беше оттеглен. Въпреки това г-жа Станчева остана с 15 хиляди лева адвокатски разходи, за които пък ние направихме кампания и помогнахме да съберем средствата. Тя беше загубила и работата си и за нея беше непосилно да ги плати.

В случая с Нова телевизия макар и да не говорим за огромни суми, делото има белези на такъв "смразяващ ефект", превантивен ефект да не се говори."