По повод 188 години от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с историка Иван Кънчев, автор на сайта "Българска история" – за неразказаните истории за Апостола на свободата и последните открития, които допълват дълбокия образ на националния ни герой.
Кънчев изтъква, че призванието на историците е да защитават историята дори когато фактите разбунват духовете в обществото. Едно от последните открития, свързани с Васил Левски, се отнася до неговата рождена година. Досега на базата на семейни спомени беше възприето, че годината на раждане на Апостола е 1837-ма. След отварянето на Османските архиви обаче става ясно, че според данъчните архиви на Османската империя Левски трябва да е роден 1840 година.
"Смятам, че когато се появяват ясни документи, трябва да сме отворени към новото", заявява Кънчев.
Обирът в Арабаконак се смята за събитието, довело до разкриване на революционната организация по българските земи. Според последните открития османските власти знаят за бунтовническата дейност, в чиято основа е Васил Левски, месеци преди акцията.
"Трябва да си даваме сметка, че говорим за личност от много голям мащаб", казва Кънчев във връзка с факта, че Левски е двигател на цялата революционна организация.
Историкът коментира използването на националните герои за политически цели: "Работата на хората, които се занимават с история, е свързана с това нашето общество да има наистина ясна представа за тези национални герои – да ги познава, защото единствено познанието ще ни помогне да парираме користните цели на политици и друг тип организации. Когато имаме знанието и ясно формирани национални ориентири, много по-трудно се поддаваме на използването на историята с користни цели."
"Битката е обща и тя е да познаваме историята, за да изградим по-здраво общество", допълва Кънчев.
В ефир прозвучава запис от 16 юли 2017 година, част от Златния фонд на БНР – слово на акад. Антон Дончев пред Националната библиотека "Св. св. Кирил И Методий" по повод годишнина от рождението на Левски.
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
