По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Черешева, председателка на Асоциацията на европейските журналисти - България.
"Най-напред, тези хора много добре познават българската медийна среда. Това са най-големите европейски организации, които работят по темите за свободата на медиите и сигурността на журналистите. От години всъщност и с наше участие поддържаме платформа за реакция при заплахи срещу журналисти. Така че това не е инициатива от последните два-три дни, а резултат от дългогодишно наблюдение на ситуацията в България. И именно на базата на над 30 активни сигнала, подадени към тази платформа – сигнали, свързани с атаки срещу журналисти, заплахи, проблеми със средата – беше организирана тази мисия.
Представителите на Съвета на Европа дойдоха, за да разговарят с различни заинтересовани страни и институции – може би седем-осем организации: Министерството на вътрешните работи, Прокуратурата, Министерството на правосъдието. Интересно е, че Министерството на културата е отказало среща и колегите ни изразиха разочарование от този отказ. Особено предвид факта, че един от приоритетите на мисията беше да се проследи докъде сме стигнали с прилагането и транспонирането на европейското законодателство в областта на свободата на словото. А именно Министерството на културата носи най-голямата отговорност по Европейския регламент за свободата на медиите, който е в сила още от миналата година. И там няма напредък. Установихме бездействие.
Искам да отбележа и нещо друго: Министерството на културата отговаря за поддържането на регистъра за собствеността на медиите – един от големите проблеми, които колегите отново идентифицираха. Изглежда, че институцията няма капацитет да следи и да прилага санкции."
Пресконференцията
"На днешната пресконференция, където изводите от срещите бяха представени много балансирано, присъстваха и медии, които не са регистрирани, не спазват изискванията на закона, но въпреки това бяха доста критични към изводите на организации като "Репортери без граници". Имаше коментари относно тяхното финансиране – добре познатият Джордж Сорос беше споменат.
Проблемите си остават, например: липса на ефективни разследвания и наказания за нападения над журналисти – особено тези, по които има някакъв напредък. Специално говорихме за случая със Слави Ангелов. Там се води дело срещу извършителите, но не и срещу поръчителя, което всъщност е най-важното в подобни дела.
Има задвижване, разбрахме от институциите, по случая с екипа на "Нова телевизия“, който беше тормозен на протест пред ВМЗ-Сопот миналата седмица, но по други случаи – действително напредък няма."
SLAPP делата
"Имаме ангажимент от страна на институцията, че диалогът ще продължи. Там действително има напредък по ревизията на законодателството, но нашето притеснение е, че не се случва според най-високите стандарти на Съвета на Европа. Затова препоръките са в посока по-амбициозно прилагане – така че да се осигури по-добра защита на журналистите.
За нас най-важното е тези дела да могат да бъдат прекратявани още в ранен етап. В един момент да се премахнат изцяло от Наказателния кодекс делата за клевета и обида, които на практика криминализират журналистическата работа. Също така – да отпадне възможността за финансови запори и санкции, които правят невъзможна работата на малки независими медии и журналисти. Както се случи с "Медиапул", със Стояна Георгиева и Борис Митов."
България страда от институционална парализа и медийно овладяване
"Те добре познават българската медийна среда и няма големи изненади за тях. Изненадата е по-скоро в липсата на напредък по всички законови ангажименти, които България би трябвало да спазва. Ако не транспонираме навреме тези закони, страната ни може да влезе в хипотеза на наказателни процедури.
Друг важен въпрос е изборът на генерален директор на БНТ и правният казус около него, който прерасна дори в заплахи срещу СЕМ. Това показва невъзможност – поне засега – и липса на достатъчно политическа воля за справяне с основни приоритети, така че медиите да могат да работят свободно. Тоест, според тях, проблемът е именно липсата на политическа воля."
"Препоръките идват от "Сорос" и не трябва да им се обръща внимание"
"Да, тук всеки може да си говори каквото си иска. Но истината е, че препоръките идват от европейските институции. България е част от Европейския съюз. Ние сме част от тази европейска общност. И когато няма воля да се предприемат действия, е много по-лесно да се намерят "плашила" като Сорос – както се случи и днес.
Нямаше как да не направи впечатление и наистина засилващата се агресия – както на вербално, така и на физическо ниво – срещу българските журналисти. Именно затова продължаваме работата по тази мисия – с допълнителни срещи в Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и други институции – така че да се поеме по-сериозен ангажимент за гарантиране на сигурността на журналистите.
Защото буквално чухме от наши колеги – ние, разбира се, добре го знаем – но и нашите партньори успяха да го чуят от първо лице: журналисти се притесняват да работят, да отразяват обществени събития, защото последователи на една или друга политическа партия могат да проявят агресия срещу тях.
Наблюдава се засилена враждебност, която не идва "отдолу нагоре". Тя не се самосъздава. Тя е резултат от целенасочена политическа риторика."
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимка – БТА
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..