"Осиновените" истории на Офелия Кънева

Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за живот, за оцеляване и развитие.

Там, където пропастта е неизбежна, а потъването – неспирно; там, където грозното в света е създадено от човека, а човекът е в абсолютната си безпощадност и злост; там, където злодеянието и най-тъмните кътчета на душата царуват – там има място и за светлина. Точно там триумфира човешкото изящество, волята за промяна – вътрешна и външна.

Колкото и да не ни се иска, животът е не просто суров, а често и брутален. Истинските истории могат да бъдат повече от тъжни в безизходността си. Не трябва обаче да обръщаме гръб, а да отворим очите си именно за метаморфозите на живота, в които се крие човешкото изящество.

Това става ясно от разговора със социолога доц. Офелия Кънева, автор на сборника с разкази по действителни случаи "Моите чужди истории". В книгата тя пресъздава художествено наболели социални казуси. Между страниците ѝ оживяват 13 човешки съдби, избрани измежду общо 900, с които доц. Кънева, която повече от две десетилетия работи активно в социалната сфера, преплита професионалния си път.

"Тази книга е самата реалност и най-трудното беше да пресъздадем реалността по начин, по който да бъде преглъщаем за много и различни аудитории. Тя е насочена към четящи хора, към хора, които са професионално ангажирани в хуманитарния сектор и в един момент чупят своята мотивация и се чудят какво правят там – не е ли по-честно за техния живот да бъдат на по-красиво място и тяхната кариера да бъде по-лека.

Също така е насочена към онези, които сега трупат своята мотивация, докато се образоват, учат се и трябва да се ориентират какво всъщност очаква професията от тях и с какво те могат да допринесат за обществото, за да бъде то по-добро. Всичко това има различни изразни качества и всичко това е свързано с истината – такава, каквато е тя действително в социалния свят. (…) 

Всъщност тази книга представя истината с изразните средства на художествената литература, но по светски начин и без да спестява нищо от нея", каза в "Какво се случва" авторката на "Моите чужди истории".

Метаморфозите на всеки един от героите в книгата на Офелия Кънева, сред които са дванадесетгодишен рецидивист, който краде вафли, отличничката на класа с бляскаво бъдеще, оказала се на улицата в продължение на 30 години, без да помни коя е, магнетичен преводач, загубил пътя си в живота, започват след срещата им с хората в междуредието на историите им.

"Историята на преводача не свършва с краха на кариерата му, а започва със срещата му с мен и моя екип. Преобразяването му в нова житейска форма започва  точно от тази среща. Може би краят на нещо е начало на нещо друго. Това е в живота на всеки един човек и е едно от посланията към четящия - ако нещо не се случва, може би то отваря врата, за да се случи друго. Ако имаме очи за по-хубавото, ще отдадем фокус над него и няма да се вторачваме толкова върху лошото. 

Имаме ли сетива за хубавото, животът ни ще е по-хубав", обяснява доц. Кънева, като отбелязва, че "Моите чужди истории" подчертава смисъла на доброто в нашето житейско израстване, в професионалното ни ориентиране и в общественото ни съществуване, защото всеки един от нас е ценен не само като личност, но и като част от група, от общност, към която принадлежи.

Общата нишка във всички 13 житейски истории, разказани в сборника на Офелия Кънева, е символът на новото начало, удивителната на което е армията от вярващи социални работници, арт терапевти, психолози, социолози, рехабилитатори, хора от всички спектри на хуманитарната сфера. Изводът е, че правилното решение за това как да бъдем най-добрата своя версия е в нас, но е добре да знаем, че не е нужно да бъдем сами в пътя към откриването му.

"Кръстих книгата "Моите чужди истории", но всъщност това са осиновени истории. Те са мои, но ги създадох заедно с моите герои – те пресякоха моя живот, аз пресякох техните и така заедно създадохме нов живот. По-добър за тях, но по-добър и за мен. 

Аз съм се раздала за всяка една от тези истории професионално, но и тези истории се раздадоха откъм ползотворност на вложената енергия, знания, умения, време. Те са успешни истории дори в негативния им прочит. Всяка една от тях е промяна не само на един човешки живот", разяснява още доц. Офелия Кънева.

Тя пише историите на своите герои – доктора, преводача, феникса, кралицата на красотата, отличничката, акробата, доброволеца, рицаря без броня, олимпийката, волейболистката, татуиста и затворника – в продължение на пет години и признава, че за това ѝ е бил необходим кураж.

Повече чуйте от Офелия Кънева в звуковия файл.

Снимки – личен архив на доц. Офелия Кънева