Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др.
Проф. Елеонора Милева, ръководител на проекта, казва, че основният метод на изследването е дълбочинното интервю. "Всеки един от нас влезе във връзка с отделните представители на отделните субкултури. Резултатите са съвсем естествени, има много развито чувство за идентичност в тези субкултури, те помагат да се преодолеят трудностите на ежедневието и лични проблеми. Всички оцениха позитивно влиянието върху тяхното личностно развитие и професионална изява."
"Наблюдава се тенденция за популяризиране на паркура, те са присъединени към Международната федерация по гимнастика. – разказва проф. Милева – Създават се приятелства, връзки, те усъвършенстват своите умения, привличат все повече популярност. Работят, за да привличат повече млади хора, които да се занимават с паркур. Основният им мотив е да развиват спорта – интересна тенденция е тази субкултура, която се опитва да се официализира"
"Парадоксът е, че всъщност тези спортни субкултури, които са по някакъв начин в опозиция на доминантната култура, всъщност носят ценностите на това, което ние, като родители и възрастни, оценяваме високо. Децата се учат добре, имат отношение към света около тях – казва доц. Боряна Ангелов-Игова – При спортните субкултури има сериозен труд, коства години работа и посвещение. Имахме и теренно изследване и видяхме как всички те живеят в естествения си хабитат."
Чуйте още подробности за особеностите на младежките субкултури в спорта в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
