Украинският бежанец Дмитрий Трофимчук и отношението на българските власти към съдбата му

В "Нашият ден" разговаряме с украинския бежанец Дмитрий Трофимчук, който разказва за отношението на българските власти към съдбата му. Казуса коментира Маргарита Шурупова, руска журналистка, която от началото на войната на Русия срещу Украйна живее в България и работи за проекта "Очевидците на 24 февруари". 

Представяме разказа на Дмитрий, публикуван от него в личния му "Фейсбук" профил: 

"Казвам се Дмитрий Трофимчук. На 41 години съм, гражданин на Украйна. Роден съм и съм живял целия си живот в Харков. Имам висше техническо, юридическо и в областта на държавното управление образование. Последните години преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна работих в страната си като системен администратор. Баща съм на три малолетни деца и единствен издръжник, тъй като при съпругата ми Виктория е диагностицирано тежко заболяване и тя не може да работи.

Освен основната си професия, бях активно ангажиран във волонтерското движение на Украйна. Помагах на благотворителни фондации, участвах в събирането на информация за журналистически разследвания като фрийлансър, бях и съм посланик на международна обществена организация, подкрепях инициативи за помощ на украински преселници и военни, съдействал съм на беларуски граждани, пострадали от режима на Лукашенко. Професионалните ми компетенции ми позволяваха да извършвам работа в сферата на публичното управление и международното право, осигурявах сигурността на информационни ресурси и противодействието на дезинформация от страна на Русия и Беларус. Имам потвърждения за всичко изброено, но по съображения за сигурност не мога да публикувам нито имената на организациите, нито на хората, тъй като това носи рискове не само за мен и моето семейство, но и за всички организации и хора, които са участвали в това. Въпреки това ще предоставя информацията на адвокати и журналисти, които желаят да осветят случващото се с мен в България (при условия на задължителна конфиденциалност).

В многоетажната сграда, в която имахме жилище, падна ракета. Моето семейство не беше там в този момент, но ние загубихме дома си и цялото имущество. Като многодетен баща осъзнавах своята отговорност за живота и здравето на децата си – и половин година след началото на унищожаването на енергетиката на Украйна от Русия реших да изведа семейството си и да организирам някои волонтерски въпроси в Турция. Преминахме спокойно Румъния и се насочихме към България.

Днес се навършват 3 години от момента, в който при влизането ми в България бях арестуван по искане на страната – съучастник на агресора – Беларус. На основание на това искане и на фиктивните обвинения, които ме обявиха за международно издирван от Интерпол.

Колата с трите малолетни деца, изплашената болна съпруга и чужда страна, всичко чуждо. Няма нито приятели, нито познати, нито жилище. Пред очите на децата и жена ми, направо на границата, ме задържат, а след съдебното решение – арест до края на процеса за решението дали да бъда екстрадиран в Беларус или не. И се озовавам в следствения арест в град Русе.

….

След два месеца задържане бях освободен. Агенцията за бежанците на България (ДАБ) ми издаде документи за временна закрила (като на редови украински бежанец, въпреки явния факт на трансгранични преследвания). Опитвахме се да подредим живота си в България. Аз продължих да издържам семейството си, работейки по професията си, възстановявах психическото си здраве: няма да крия, че случилото се беше дълбока травма за мен и цялото семейство, и всички ние все още имаме симптоми на ПТСР. Децата изучаваха български език, започнаха да учат в българско училище. Работихме по интеграцията си в България и живеехме строго в рамките на закона. Документите за закрила се подновяваха навреме, а при смяна на адреса – уведомявахме полицията.

Но ето че след 3 години получих уведомление от ДАБ, че е открила административно производство за лишаването ми от закрила. Нито причини, нито обяснения. От моя страна – липса на каквито и да било нарушения в самата България, и аз не разбирам какво е подтикнало чиновниците отново да издухат праха от случая ми. Външно влияние? Смяна на ръководството? Отговори никой няма да ми даде. Решението за отнемане на закрилата от ДАБ противоречи на решението на българския съд, който ме освободи. От ДАБ заявиха, че представлявам заплаха за националната сигурност и че на това основание ще отнемат закрилата ми, след което ще последва депортация.

Ловът на мен се повтаря, и сега той се инициира от държавна институция на страна от ЕС. Въпреки решението на българския съд, въпреки че три години живях на законно основание, въпреки инвалидността, която България установи на жена ми, въпреки че на моя издръжка са трите ми деца, болната съпруга и възрастните родители. Оказва се, че без съд и разследване, в нарушение на нормите на българското и международното право, може да се издаде постановление и да се депортира човек. В Украйна има война и депортацията у дома най-вероятно ще бъде невъзможна заради ограниченията в международното право, а извън ЕС аз ставам лесна плячка за режимите, срещу които съм се борил като част от волонтерски организации и не само."

По думите на Маргарита Шурупова ситуацията навежда на мисълта, че България е сред страните, които съдействат на Русия и Беларус в трансграничното преследване на неудобни граждани. Журналистката споделя за сблъсъка си с други подобни случаи, свързани с тази тревожна практика, и настоява, че ДАБ дължи отговор по казуса. 

Екипът на БНР направи многобройни опити да се свърже с ДАБ, но не успя да осъществи контакт с институцията, за да получи становище относно правното основание, критериите и механизмите за спазване на човешките права при откриване на производство по случай с влязло вече съдебно решение, взело предвид риска от политическо преследване и изтезание в случай на екстрадиция. 

Чуйте повече по темата в звуковия файл: