Христина Чопарова: "Ние ви чуваме" прехвърля мост между два свята

Художничката от Кърджали Ваня Петкова участва в съвместна национална изложба на творци със слухови загуби. Осем автори от цялата страна се включиха със свои работи. Ваня Петкова представи различни техники - маслена, акварел, цветна графика и иконография върху щраусови яйца. 

Събитието се откри в събота, 2 ноември, в галерия Контраст в София и е по повод 10-ия юбилей на специализирания сайт "Ние ви чуваме", който през годините се превърна в мост между двата свята - този на тишината и нечуващите хора и този на чуващите. Негов създател и автор на публикациите е Христина Чопарова, самата тя прекрачила в тихия свят преди години, но без да загуби нито за миг ентусиазма, борбеността и желанието да помага на своите събратя и на всички, които се интересуват от проблемите на нечуващите хора. Самото тържество премина с много стил и топлина. Бяха представени хората, които работят за сайта и които са съмишленици на Христина в пътя й към повече информираност на глухите хора. Бяха представени и художниците от София, Трявна, Благоевград, Кърджали, всеки от които получи грамота.

Аз съм във възторг, нямам думи да изразя удоволствието си от това, че откриването на изложбата мина прекрасно. За мен беше изключително удоволствие да видя толкова талантливи художници, събрани на едно място. Целта беше да покажем, че това са хора на изкуството, хора с душа, с дух и са много далече от този стереотип, който съществува за глухия човек. Това каза в интервю за Радио Кърджали Христина Чопарова. Ето повече от него:

- Христина, правиш вече десет години сайт за глухи хора - "Ние ви чуваме". Трудно ли се прави такъв сайт?

- Сайтът е предназначен по принцип не само за хора със слухови загуби, но и за техни близки и за широката общественост като цяло. Да имат възможност да се запознаят какви са начините за комуникация, как се чувстват техните близки в тишината. Да научат, че не е толкова страшно, колкото може би изглежда. Защото за много хора, които тепърва се сблъскват с тишината, тя изглежда като нещо, което задължително трябва да се махне по най-бързия начин. Но когато я опознаеш малко повече, разбираш, че тя не е толкова страшна. Дори когато останеш в тишина, може да опознаеш не само себе си, но и да разбереш с колко много неща е пълна. Срещите със себе си са изключително обогатяващи и опознаващи. По този начин са и много израстващи.

- Най-важното нещо за тях е вниманието. Повишеното внимание и правилната комуникация. Изключително малко хора от чуващите са започнати как точно трябва да се общува с човек, който не чува. Това е много специфично, тъй като видовете слухова загуба са различни. И съответно комуникационните потребности на хората в тишина са различни. Напълно глухите хора общуват с жестов език. Тежкочуващите  разбират по устни, а хората, които слабо чуват, може да им говорите по-високо. За да разберете обаче каква е слуховата загуба на човек, е необходимо още в началото да уточните тази степен, за да може да намерите най-правилното средство за комуникация. Най-важното за тях е да се чувстват разбрани и това е. Оттам нататък вече всичко е въпрос на взаимно желание.

- Абсолютно. Радвам се, че съм от тази общност, въпреки че аз съм някъде в една междинност - нито към чуващите, нито към тихата общност, защото имам, как да кажа - щастието да съм получила слуховата загуба в по-късна възраст - 9 години, когато човек вече има изграден речников фонд. Всичко това е запазено, само е надграждано. Много често ме питат как така говоря, наистина ли не чувам, тъй като физически не ми личи. Не съм от обичайните ползватели на жестовия език. По тази причина обикновено усещам кога има изненада наистина ли съм глух човек. Да, наистина. Тъй като стереотипът обикновено е за някой, който ръкомаха, не може да говори, има нисък интелектуален  потенциал. И когато видят нещо по-различно от този стереотип, хората обикновено са мега изненадани, че изобщо е възможно да има човек, който изглежда по различен начин, да бъде нещо по-различно от това, което са си представяли.

- На обич, на красота, на емпатия, на толерантност и най-вече да усещаме красотата с душата си.

- Мисля, че да. Светът е за всички. Светът не е разделен на хора, които чуват и хора, които не чуват. Светът е място, в което живеят много различни хора. И мисля, че всички можем да бъдем добри.

- Първо ще ви отговоря като професионалист, като жестов преводач. Навсякъде давам и душата си, и сърцето си, за да могат глухите хора да знаят, да разбират, да усещат, да почувстват и те нашия, чуващия свят, защото в очите им виждам, че когато те го усетят, те наистина се чувстват много щастливи, те се чувстват равни с нас.

- Не мога да не ви попитам за изложбата и впечатленията ви от нея. Осем художници, прекрасни картини, живи цветове, които говорят, сякаш за да компенсират липсата на едното сетиво... 

- Аз не бих го нарекла компенсация. По-скоро това е тяхната същност, тяхното себеизразяване. И както забелязахте, тук има много топлина, много цветове, някакъв уют. Просто, влизайки в галерията, почувствах уюта на дома, на красивите цветове, на топлината, на заедността. Аз познавам Хриси Чопарова от много дълго време. Благодарна съм, че няма събитие, на което да не е поканила преводач. Аз самата имам честта за бъда преводач на почти всички нейни събития на сайта, на представяне на книги, изложби. На много места сме били заедно. Хриси ме зарежда с една магична енергия. Тя е едно невероятно излъчващо момиче. Като слънце е. Каквито трябва да бъдем всички. Светът ще стане по-добър. Така си мисля аз. 

В прикачените файлове може да чуете интервютата на Станислава Георгиева с Христина Чопарова и със Силвия Маринова.