Терапевтът Кремена Станилова: Искаш нещо - действаш до 72 часа, или забравяш!

А сега нека да ви предложа една малко по-практична тема за размисъл. Почти изтече първия месец от новата година, изтрезняхме от новогодишната еуфория и подаръците, и сега на дневен ред идва приземяващата реалност. Дали успяхме да започнем на чисто, както си обещахме след като стрелките отмериха 12 часа. И дали това не става, защото не съответства на характера ни, а от там не може и да бъде наша съдба. Какво ни кара всяка година яростно да си пожелаваме всичко най-добро, а то като че ли напук, да не ни се случва и да чака кой знае коя дата за да започне. Как да се пожелаваме хубави неща, но с реализъм и каква всъщност е тази промяна в живота ни, която може да се случи. Какво от нашите цели не е въобще на път да стане? Нека чуем терапевта Кремена Станилова от Хасково. "Зимата е един такъв период, в който всичко е замръзнало. Нали ние сме малко по-интровертни, започваме да се вглеждаме малко повече в себе си. Въпреки че пак има една особеност - съвременния човек, с тези празници, които ги е превърнал в парад на консумацията. Някак си не можем да влезем съвсем в себе си, а сме обърнати към това да пазаруваме, да се срещаме с различни хора, защото така трябва. Но древният човек не е правел това. Древният човек е прекарвал в много тесен кръг, в тишина, в спокойствие. Човек, обръщайки се навътре, по някакъв начин, извършва вътрешна работа. И може би това разкъсване между модерността и архетипността, носи напрежение.

РЕАЛИСТИЧНИ ЖЕЛАНИЯ

"Много е добре човек да си пожелава различни неща, но то трябва да е подплатено със здравото умение за планиране. Какво означа това? Когато ние си пожелаваме определени неща в началото на Новата година, ние се движим от добри намерения. Пък ще спрем цигарите, пък ще започнем да ядем определени храни, ще се срещаме с позитивни хора, а дали ние сме позитивни, това е друг въпрос. Въпросът е да застанем честно, да спрем, да се усамотим известно време, да се вгледаме какво в действителност ни е нужно и какво можем да си пожелаем. В човешката психика действат четири универсални сили - любовта, смъртта, силата и времето".

Какъв мисловен капан се намира от обещанието да започнем нещо от утре - диета, здравословен начин на живот, да печелим пари или да се самоуважаваме повече, например. Е, аз приемам обещанието от утре, само когато продължението му е че от утре спирам да мисля в стил от утре. Нека чуем обяснението на терапевта Кремена Станилова. "Утре е много разтегливо понятие, защото първото когато някой ми каже "От утре започвам да правя това или онова", аз питам винаги "Ти първо искаш ли го?" "А решил ли си го?". И тогава винаги има едно: "Аха, дали съм го решил или не". Човешката психика е устроена така, че иска нещата сега и веднага. Ако аз наистина съм решила да направя това така, ей сега след малко ще предприема първите дейтвия. Ако ние решим нещо да правим, има едно правило на 72-а часа. Ако ние до 72 часа, запретнем ръкави и почнем да го правим, вероятността да го постигнем е много по-голяма. Казваме си, в рамките на тези 72-а часа, кога ще се захвана. Има хора, които почват веднага, а има и хора, които действат под напора на краен срок.