Оркестър „100 каба гайди“ е създаден през 1961 г. в гр. Смолян, с главен организатор и диригент Апостол Кисьов, а след 1965 г. и с концерт-майстор Анастас Иванов (бай Тасо). Наброявал е над 100 участници от Средните Родопи на възраст от 40 до 75 години. След дългогодишна дейност към Профсъюзен дом на културата в гр. Смолян, от 1992 г. оркестърът продължава своята дейност към читалище „Орфееви гори“ в смолянския квартал Райково. Първата ярка изява на оркестъра е на откриването на народния събор – надпяване „Рожен-61“. От тогава датира традицията всички „роженски“ събори на народното творчество да бъдат откривани с изпълнения на 100-те каба гайди, превръщайки се в емблема на радопския фолклор. След създаването си оркестърът започва активна концертна дейност в страната и осъществява турнета в Унгария, Русия и Чехия, откъдето носи много награди и отличия.
Днес главен художествен ръководител е Тодор Тодоров. 
Част от състава „100 каба гайди“ са и квартет „Аглика“, който е основан през 2006 година. В квартета участват Тодор Тодоров, двамата му сина и Аглика Каменова, която е дала името на квартета.
„От създаването на квартета се радваме на много участия, защото хората харесват съпровода на две или повече гайди, когато има глас. Звученето е по-различно. А в същото време това са солисти на „100 каба гайди“ концертираме на по-малки мероприятия, различни поводи, като семейни тържества, където не може да се събере целия състав. Нали си представяте, че в един ресторант или на една сватба няма как да се съберат 100 гайдари“, разказва Тодор Тодоров и продължава.
„Родопчанинът е закърмен с родопската песен. Родопската каба гайда е характерен инструмент за планината. Имаме си и музикално училище, което обучава млади гайдари. Така имаме попълнение и сме сигурни, че след нас остава нещо, което ще носи здраво гайдарското изкуство“, допълва ръководителя на „100 каба гайди“.
Най-малкият гайдар в състава „100 каба гайди“ е 6 годишен, а най-възрастния е Стою Чонгаров, който е 88-годишен.
Тодор Тодоров започва да се учи да свири на гайда още 11-12-годишен. Научава голяма част от песните от майка си. Успява да предаде любовта към този музикален инструмент и на двамата си сина.
„Никога не съм ги карал на сила да свирят на гайда. Един ден, докато си работех в работилницата големия син влезе и ми каза: „Радецки, ти на мен кога ще ми направиш гайда?“ И аз му казах: ми, трябва да дадеш поръчка, колега“. И така закачливо тръгна с гайдата… Аз между другото най-малко съм преподавал на моите деца,“ разказва пред водещия на „Полет над Родопите“ Тодор Тодоров.
В състава „100 каба гайди“ има и жени гайдарки, една от тях е Аглика Каменова. Тя влиза в оркестъра като солист, но възхитена от родопския инструмент решава да пробва да се научи да свири и вече 12 години гайдата и е спътник. 
Любовта към родопската песен се заражда още като дете. Като ученичка Аглика е пяла по концерти. След като се омъжва прекъсва с пеенето за около двадесет години и през 2006 година пътя я води в читалище „Орфееви гори“ в квартал Райково и така започва отново да се занимава с пеене.
„Когато чуя родопската песен, тя те пали отвътре. Няма как човек, родопчанин който да издържи и да не запее или да не си я тананика,“ разказва Аглика Каменова.
Аглика Каменова е представяла родопската песен освен в България и в Сърбия, Германия, Гърция и Чехия.
„Щом сме разплаквали публиката това е показателно, че родопската песен и гайда докосват душата на човек, пък бил той и чужденец“, споделя Аглика.
През 2021 година оркестър „100 каба гайди“ ще отбележи 60-годишен юбилей от създаването си.
Чуйте повече в прикачените звукови файлове.
Харесайте страницата на предаването "Полет над Родопите" във Facebook. Последвайте страницата и в InstagramУправителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478